Гробна тишина
- Автор: Индридасон Алнардур
- Серия: Инспектор Ерлендур #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-660-6
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробна тишина». Краткое содержание книги:
— Тя нямаше късмет — отсече Микелина, сякаш това бе единственият разумен извод, до който можеше да се стигне. — Тя просто е имала лошия късмет да попадне на този човек. Това е положението! Тя също не е имала семейство, но поне са се отнасяли с нея нормално, докато е растяла, после станала прислужничка при добри хора. Тогава са започнали да се срещат. Не успях да разбера кои са били нейните родители. Дори да е било записано някъде, документите са изчезнали.
Микелина погледна към Ерлендур.
— Но тя срещна истинската любов, преди да бе станало прекалено късно. Той се появи в живота ѝ в подходящия момент, така си мисля.
— Кой? Кой се е появил в живота ѝ?
— И Симон. Брат ми. Нямахме представа как се чувства той. Не подозирахме за бремето, което е носил през всичките тия години. Виждах как се отнася доведеният ми баща към мама и страдах заради нея, но аз бях по-корава от Симон. Бедничкият, бедничкият Симон. А Томас? Прекалено много от баща му имаше у него. Прекалено много омраза.
— Съвсем изтървах нишката. Кой е дошъл в живота ѝ, в живота на майка ти?
— Беше от Ню Йорк. Американец. От Бруклин.
Ерлендур кимна с глава.
— Мама се нуждаеше от любов, от любов и уважение, от признание, че съществува, че е личност. Дейв ѝ върна самоуважението. Превърна я отново в човешка личност. Дълго се чудехме защо той прекарва толкова време с мама. Какво бе онова, което съзираше в нея, когато никой друг не я поглеждаше, освен пастрока ми, и то само когато я биеше. По-късно той ѝ обясни защо е искал да ѝ помогне. Каза, че веднага разбрал какво става тук, още когато дошъл с пъстървата за първи път. Често ходеше да лови риба в Рейнисватн. Разпознал всички белези на домашното насилие. Разпознал ги по външния вид на мама, видял го в очите ѝ. За един миг разбрал историята ѝ.
Микелина млъкна и погледна към полето, към касисовите храсти.
— Дейв познавал тази история. Израснал бил при същите условия, както ние със Симон и Томас. Баща му никога не е бил обвиняван, никога не е бил съден, нито наказван за това, че пребивал майка му. Докато тя не умряла. Дейв бил при нея, гледал я как умира. Били много бедни, тя се разболяла от туберкулоза и умряла. Баща му я пребил за пореден път точно преди да почине. Дейв бил момче. На следващия ден след смъртта на майка си избягал от къщи и никога повече не се върнал. Няколко години по-късно постъпил в армията. Преди войната. След като избухнала войната, бил пратен в Рейкявик, тук, на каменистото поле, където един ден влязъл в нашата къща и видял отново лицето на майка си.
Настъпи тишина.
— Но този път бил вече достатъчно пораснал, за да може да направи нещо по въпроса — промълви след малко Микелина.
Покрай тях мина кола и спря до строителния изкоп. От колата слезе човек и се завзира в посока към касисовите храсти.
— Това е моят Симон, дошъл е да ме вземе — каза Микелина. — Късно стана. Нали нямаш нищо против да продължим утре? Може да дойдеш у дома, ако искаш.
Тя отвори вратата на автомобила и повика мъжа. Той се обърна.
— Знаеш ли кой лежи там в земята? — попита Ерлендур.
— Утре — каза Микелина. — Утре ще си поговорим отново. Нямаме бърза работа — добави тя. — Нямаме никаква спешна работа.
Мъжът се беше приближил до колата и помогна на Микелина да слезе.
— Благодаря ти, Симон — пристъпвайки навън, каза Микелина.
Ерлендур протегна врат през седалката, за да види мъжа по-добре, след което отвори своята врата и изскочи от колата.
— Това не може да е Симон — възкликна той към Микелина и погледна подкрепящия я мъж.
Този не беше по-възрастен от трийсет и пет години.
— Какво?
— Симон не беше ли твой брат? — попита Ерлендур и погледна към мъжа.
— Да — отвърна Микелина и лицето ѝ се проясни.
Бе разбрала учудването на Ерлендур.
— Това не е онзи Симон — каза тя и се усмихна тъжно. — Това е синът ми, когото кръстих на негово име.
24
На следващата сутрин Ерлендур се видя с Елинборг и Сигурдур Оли в кабинета си и им разказа за срещата си с Микелина и за казаното от нея, както и че смята да я посети по-късно през деня. Беше сигурен, че тя ще му съобщи кой е погребаният, кой го е погребал там и защо. Освен това костите щели да бъдат извадени надвечер.
— Че защо не ти го каза вчера? — попита Сигурдур Оли, който се бе събудил свеж и с възобновени сили след една спокойна вечер с Бергтора.
Бяха си говорили за бъдещето, за евентуалните деца и бяха постигнали съгласие за това, как да подредят всичко. Както и междувпрочем за пътуването до Париж и спортната кола, която щяха да наемат.