Лазурна

Беше й почти невъзможно да си го представи. Всъщност изглеждаше направо абсурдно. Започна обаче да се пита дали слабостта на въображението й не се обяснява наистина с предположението на Саф, че от високото си място е неспособна да прогледне толкова ниско.

Незнайно защо съзнанието й упорито се връщаше към нощта, когато със Саф бяха на сребърните докове. Говореха за пирати и търсене на съкровища, а край тях се издигаха огромните корпуси на корабите на кралицата. Бдителни войници пазеха среброто, предназначено за нейните съкровищници, за нейната златна крепост.

По-късно По влезе в спалнята й още по-мокър отпреди и с окаляни дрехи. Битърблу седеше на пода, обвила глава с длани.

— По, аз съм много богата, нали? — прошепна тя.

Той клекна до нея и по килима се стекоха ручейчета.

— Гидън е богат. Аз съм изключително богат, а Рафин — по-богат от мен. Няма дума за теб, Битърблу. А парите на твое разположение са само част от могъществото ти.

— Не вярвам да съм го оценявала преди — отбеляза сподавено тя.

— Да, разбирам — кимна По. — Така е с богатството. Една от привилегиите му е да не се налага да се замисляш за него. И една от опасностите. — Той седна. — Какво има?

— Не съм сигурна — отрони Битърблу.

Той замълча очаквателно.

— Май не носиш короната — добави тя.

— Короната не е в печатницата. Саф я е предал на приближен на подземен лорд. Дърпа конците на черния пазар, нарича се Спук и живее скрит в пещера, ако съм прочел правилно мислите му.

— Короната ми вече е на черния пазар? — извика Битърблу. — Но как ще я откупим?

— Останах с впечатлението, че Спук само я съхранява, Бръмбарче. Възможно е да успеем да я върнем. Не се отчайвай. Ще пообработя Саф, ще го поканя на среща на Съвета или нещо подобно. На сбогуване той коленичи, представи си! Целуна ми ръка и ми пожела приятни сънища, макар да го обвиних в кражба на кралска собственост.

— Сигурно си доволен, че мрази само монсийските благородници — предположи горчиво тя.

— Ще намрази и мен, ако разбия сърцето му — прошепна По.

Битърблу го погледна сепнато.

— Значи съм разбила сърцето му, така ли, По?

— Него трябва да попиташ, скъпа.

Тогава тя забеляза, че По трепери. И не само — вгледа се по-внимателно и съзря колко замаяно и болезнено блестят очите му. Протегна ръка и докосна лицето му.

— По! Гориш! Как се чувстваш?

— Честно казано, вътрешностите ми все едно са от олово — призна той. — Треска ли имам? Това би обяснило защо паднах.

— Падна ли?

— Дарбата ми започва да изкривява нещата, когато имам висока температура. Без зрение е дезориентиращо. — Опипа се отнесено по главата. — Май паднах повече от веднъж.

— Болен си — тя се изправи разтревожена. — Изпратих те два пъти в дъжда. Паднал си заради мен. Хайде, ще те заведа в спалнята ти.