Възмездие от гроба

— Доркас Мейсън. Била е прислужница в дома на Уърдсуърт.

— Защо се интересуваш от прислужницата? Да не би старият Уили да е задявал слугинчетата?

Джейн изгледа ядосано брат си.

— Дори да не беше доказано, че е бил верен и любещ съпруг, по времето, когато Доркас е постъпила на работа при тях, е бил вече толкова стар, че надали би проявил интерес към такива неща.

— Е, какво й е тогава интересното на тази Доркас Еди-коя си? — настоя Матю с престорено недоумение.

— Мери Уърдсуърт е открила някакъв ръкопис на мъжа си след неговата смърт. Каквото и да е представлявал този ръкопис, за нея очевидно е бил повод за притеснение. Изпратила го на сина си Джон, защото според нея той засягал пряко него и неговото семейство. Джон е бил женен за Изабела Крисчън Къруен, дъщеря на братовчеда на Флечър Крисчън.

— И ти си убедена, че този ръкопис е поемата, която съществува засега само в твоята фантазия?

— Не знам. Може и да е така.

— Интересно — Матю взе чашата с чай от ръцете на баща си, който му я подаваше. — А каква е ролята на Доркас?

— Доркас е отнесла ръкописа на Джон, който решил, че не иска да го държи в дома си — прекалено тежки спомени имал от живота си с Изабела. Затова казал на прислужницата да го махне от очите му. Това е последното нещо, което знаем по въпроса.

Матю повдигна вежди.

— Следователно тя или е използвала ръкописа, за да запали печката с него, или е решила да го запази — това ли имаш предвид?

Джейн кимна.

— Ако ръкописът е оцелял, съществуванието му е опазено в тайна от семейството. Ако, разбира се, предположим, че потомците са наясно какво точно притежават.

— Някой има ли нещо против да включа телевизора, за да чуя новините? — попита Алан, с ръка върху дистанционното управление.

— Не, включи го — каза разсеяно Джейн, все още замислена върху работата си. — Честно казано, нямам особено големи надежди, но не мога да прекъсна търсенето насред път. Трябва да се опитам да разбера какво се е случило с Доркас.

Матю понечи да каже нещо, но майка му заговори първа:

— Разбира се, че трябва. Ще отидеш ли пак в Карлайл идущата седмица?

— Няма смисъл. Прегледала съм всички материали, които могат да имат отношение към въпроса. Остава ми единствено надеждата Дан да открие нещо в лондонските регистри.

На фона се чуваше гласът на говорителката, но не толкова високо, че да пречи на разговора им.

— Но тук живееш ти! — възкликна внезапно Алан и увеличи звука на телевизора. — Комплекс Маршпул Фарм!

Всички се обърнаха към телевизора. Говорителката тъкмо се обръщаше към камерата с добре заучено сериозно изражение.

— … преди два дни. Полицията издирва тринайсетгодишно момиче, което живеело с леля си в апартамента, където е извършено убийството — образът се смени и на екрана се появи ученическа фотография. Джейн ахна.