![Смъртоносно [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/3/smrtonosno-calibre-1-30-0-download.jpg)
Смъртоносно [calibre 1.30.0]
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Малки сладки лъжкини #14
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Смъртоносно [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Което А. и прави.
Един по един, най-лошите подвизи на момичетата изплуват и техният свят започва да се руши пред очите им. Спенсър е изритана от Принстън. Хана е изгонена от изборната кампания на баща си — и от сърцето му. На Емили й нахлузват здрава юзда. А пък Ариа като нищо ще я изритат от страната.
От това по-голямо падение — няма накъде. Момичетата са изгубили всичко! Но А. няма намерение да миряса. Ако смъртоносният план на А. успее, малките сладки лъжкини ще трябва да кажат последната си лъжа…
Но не. Те я бяха видели. Бяха разговаряли с нея. Ариа беше сигурна в това.
Фуджи пъхна ръце в джобовете си.
— Забравете го, момичета. Знам, че искате всичко това да приключи, но Алисън наистина не се вписва в картинката. Експертите ни ще изчеткат мазето за улики, но съм сигурна, че няма да намерим и следа от нея. Тя е мъртва — от много време. Наистина. По-добре просто го приемете и продължете напред. — Тя ги огледа. — Сега си починете, чувате ли? Скоро ще ви се наложи да отговаряте на много въпроси от репортерите.
След това жената излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Ариа погледна към приятелките си. Всички я гледаха безизразно. Но и без това нямаше как да разговарят точно сега — не и когато семействата им бяха тук. А и всички смятаха, че те си бяха халюцинирали Али. Може би наистина трябва да я забравим, помисли си Ариа. Може би това наистина беше краят.
Вратата отново се отвори и Ариа обърна глава, притеснена, че може да е някой любопитен репортер, който иска да задава въпроси. Но вместо това в стаята влезе Ноъл. Веднага, щом зърна Ариа, лицето му се сгърчи. Той изтича до леглото й. Байрън и Ила отстъпиха встрани, за да му направят място.
— З-здрасти — рече той с треперещ глас.
— Здравей — отвърна Ариа. Внезапно сънят нахлу в главата й. Как се гмурна под водата и не откри Ноъл никъде. Мисълта, че никога повече няма да може да го докосне. Тя протегна ръка и стисна неговата; той направи същото. След това се наведе напред и приближи лицето си до нейното. В първия момент Ариа си помисли, че ще я целуне — и наистина искаше да го направи.
Вместо това той се приближи до ухото й.
— Видя я, нали? — прошепна Ноъл.
Очите на Ариа се разшириха. Тя кимна, после погледна към вратата, през която бе излязла Фуджи.
— Но никой не ни вярва.
— Аз ти вярвам. Винаги съм ти вярвал.
Той се отдръпна назад и Ариа го погледна, изпитвайки едновременно шок и благодарност.
Благодаря ти, произнесе само с устни тя и очите й се напълниха със сълзи.
Но искаше да каже на Ноъл да забрави за Али. Искаше всички да забравят за нея. Съзнанието й се гмурна в едно тъмно, ужасно място. Няма да намерим и следа от нея, беше казала Фуджи. Внезапно Ариа осъзна, че наистина ще стане така. Никакви отпечатъци по пистолета, който бе държала. Никаква кръв по пода. Никакви руси косми по килима. Но не защото Али не е била там.
А защото тя беше по-умна от всички тях.
Една сестра надникна през вратата и погледна намръщено гостите.
— Добре, всички посетители вън — рече тя строго. — Момичетата имат нужда от почивка.
Ноъл потупа Ариа по ръката.
— Ще бъда отвън — каза той. Ариа кимна, след което изпрати с поглед останалите. Сестрата загаси лампата и за миг в стаята се възцари мълчание. След това Хана взе дистанционното и включи телевизора, който висете от тавана. Серийният убиец е задържан, гласеше заглавието на Си Ен Ен. Естествено, случилото се беше по всички новини.
Камерата показа външността на старата къща. Едно ченге бутна Ник на задната седалка; ръцете му бяха оковани с белезници на гърба. Чуваше се вой на линейки. Ариа се зачуди дали не е била в някоя от тях, изпаднала в безсъзнание.
— Мразя го — каза тихо Спенсър, когато на екрана се появи снимка на Ник.
Ариа кимна, без да каже нищо. Той напълно го заслужаваше. Но всъщност представляваше само половината проблем. Ако само ченгетата бяха успели да заловят и Али!
Полицейската кола се отдалечи, но камерите продължиха да предават още няколко мига полицейските действия на терена. Беше пълно с полицаи, криминалисти и кучета. Ариа се ослуша за познатия издайнически кикот, за нещо, което да докаже, че Али все още е там. Но не чу нищо. Разбира се, че нямаше да чуе.
— Ами сега какво? — попита тя, когато новините прекъснаха за реклами.
Спенсър въздъхна.
— Трудно е да се каже. Изгубихме всичко. Но е възможно сега да можем да правим всичко.
Всичко. Те се спогледаха, обмисляйки възможностите.
Хана погледна към телефона си, който все още беше пъхнат в джоба й.
— Все още очаквам всеки момент да изпиука.
— Че има ново съобщение — прошепна Спенсър.
Ариа също погледна телефона си, но не се появи никакво съобщение. Естествено, че нямаше да се появи. Али не беше толкова тъпа, че да го направи точно сега.