Към небето
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето». Краткое содержание книги:
Бях с Кималин и Нед, намалих скоростта, за да имам възможност за повече маневри. Изстрели от деструктор заваляха пред мен, когато два от изтребителите ни профучаха, последвани от шест крелянски кораба. Изругах и ги заобиколих, последвана от хленчещата Кималин, която застана зад крилото ми.
— Анализът завършен! — чух гласа на Ем-бот. — Олеле. Ама ти си заета.
Гмурнах се, но се бяхме сдобили с опашка. Крелянският кораб ме обсипа с изстрели. Изругах, след това се оттеглих назад.
— Върви пред мен, Страннице!
Тя ускори и аз кривнах надясно, накарах крелянския кораб да се съсредоточи над мен — по-близката цел.
— Трябваше да изчакаш изчисленията ми преди да се включиш — отбеляза Ем-бот. — Нетърпението е сериозен недостатък.
Стиснах зъби и се завъртях покрай серия от криввания.
— Пумпал, Страннице, Никога — разнесе се гласът на Джорген по линията. — Къде сте? Защо не последвахте…
— Под обстрел съм, Досадник — сопнах се аз.
— Зад теб съм, Пумпал — съобщи Нед в ухото ми. — Ако застанеш мирно, ще се опитам да го сваля.
— Няма да успееш заради щита. Страннице, все още ли си там?
— На твое три — отвърна разтрепераният ѝ глас.
— Подготви се да гръмнеш този тип.
— А! Ами добре. Добре…
Огромният снишаващ се кораб висеше над нас. Артуро се оказа прав; той се спускаше бавно, уверено. Само че беше стар и разнебитен, със зейнали в него дупки. Бойното поле бе на широк, засенчен участък под него, пълен с кораби, които водеха бой от близко разстояние и се обстрелваха с деструктори.
Опашката ми стреля по мен и щитът пропука.
Съсредоточи се. Бях упражнявала това стотици пъти в симулация. Направих възходящ лупинг, опашката ме последва. На върха на извивката, изпълних маневра за изтребител — без да обръщам внимание на съпротивлението на въздуха, обърнах кораба по оста му и включих на свръхскорост, излязох от лупинга настрани.
Грав капс се задействаха, смекчиха почти напълно джи форса, въпреки това стомахът ми буквално се качи в гърлото. Симулациите не показваха колко дезориентиращо е това, особено когато Грав кап се изключеше и аз се лепнах назад на седалката.
Би трябвало да успея да се справя с подобно въздействие и не изгубих съзнание — така че, на практика, устоях. Само че едва не повърнах.
Алармата ми за близост се включи. Крелянският кораб, както се надявах, не бе успял да компенсира достатъчно бързо. Беше продължил с лупинга и аз изскочих от маневрата точно до него. Потиснах позива на гадене и включих ОМП — свалих и моя щит, и неговия.
Стегнах се. Бях напълно уязвима. Ако крелянинът се обърнеше към мен и стреляше един-единствен път…
Иззад мен присветна и шокова вълна блъсна кораба ми.
— Уцелих го — похвали се Кималин. — Справих се!
— Благодаря — отвърнах и въздъхнах облекчено, намалих скоростта и продължих в права линия, започнах да намалявам, когато изключих бустера и включих щита. Шлемът ми беше горещ и потен до главата, докато пръстите ми изпълняваха познатите движения. Благодаря на звездите за обучението на Коб; тялото ми знаеше какво да прави.
Приближи се нов крелянски кораб, забеляза, че карам по инерция. Свих се, но обстрелът го прогони.
— Покривам те — рече Нед и профуча над мен. — Страннице, идвай с мен за защита.
— Дадено — отвърна Кималин.
— Няма нужда — отвърнах и запалих. — Връщам се. Да се изнасяме ли оттук?
— С радост — отвърна Кималин.
Поведох другите двама по път, който се надявах да ни изведе оттук, след това се обадих на Джорген.
— Намираме се на 304.8 — съобщих му аз. — Останалите успяхте ли да се измъкнете изпод това чудо?
— Изтеглянето успешно — отвърна Джорген. — Извън сянката сме на 303.97-1210.3-21200. Ще ви чакаме там, Пумпал.
Стори ми се спокоен, нещо, което не можех да кажа за себе си. Не можех да си представя нови празни места в класната ни стая.
— Готова ли си за анализа ми? — попита Ем-бот.
— Зависи колко често ще споменаваш гъби.
— За съжаление, само веднъж. Нещото, което е надвиснало над вас, е около половината от C-137-KJM орбитална корабостроителница с допълнителна тренировъчна част за проучване. Не знам какво точно означава това, но предполагам, че се е използвало за създаването на изтребители. Няма и следа от другата половина, но тази част вероятно се е реела там горе векове наред, ако мога да съдя по ниската мощност на подемните пръстени.