Късното шоу
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Рене Балард #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-833-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Късното шоу». Краткое содержание книги:
Още от самото начало винаги бе обичала да чисти и лъска сърфа си за излизането в морето на следващия ден. Баща й я бе научил, че доброто сърфиране започва предната вечер. Някои детективи от управлението в Холивуд прекарваха часове в лъскане на обувките, кобурите и коланите си. Това изискваше съсредоточаване и ги отвличаше от бремето на разследванията. Така прочистваха главите си и освежаваха мислите си. За Балард тази роля изпълняваше лъскането и мазането на сърфа. Така можеше да остави всичко друго назад.
Първо взе шпакла за вакса от кутията с инструменти на близката работна маса и се зае да изстърже стария восък от дъската. Пускаше люспите на пода, откъдето щеше да ги измете после. Последната стъпка преди ваксата беше лъскането на повърхността.
След като махна стария восък, взе голяма туба почистващ разтвор. Изля малко върху парцал и почна да лъска дъската, докато не видя блестящото отражение на лампата на тавана. Отиде до вратата и натисна големия бутон, който я отваряше, за да може миризмата на химикала да излезе вън.
Върна се при дъската, подсуши я със стара хавлиена кърпа, после взе нова пита восък от рафта. Първо нанесе внимателно основата, после добави дебел горен слой. Винаги сърфираше с десния крак напред и затова нанесе двойно по-дебел слой в задната част, където трябваше да осигури сцепление за левия си крак.
Сърфистите много държат на начина, по който набраздяват повърхността на восъка с гребена. Балард винаги следваше съвета на баща си и набраздяваше отпред назад.
„Следвай течението“ — казваше той.
След като приключи, върна дъската на поставката и се зае с най-важната част от целия процес — почистването и заглаждането на повърхността, която се плъзга по водата.
Първо огледа старата пломба от фибростъкло близо до носа. При едно пътуване дъската беше получила хлътнатина от удар. Беше пътувала по целия свят, но за двайсет години пломбата, направена от баща й, беше единствен дефект. Видя, че фибрите от различния материал са започнали да се протриват, и си даде сметка, че скоро ще трябва да даде сърфа за ремонт. Можеше обаче да издържи още един ден във водата.
След това взе ключ и затегна кила, после лъсна долната повърхност с почистващ разтвор. Подсуши я и всичко беше наред. Стана гладка и лъскава, така че Балард видя отражението си, когато взе дъската, за да я вдигне и да я качи на покрива на вана.
Видя също и някакво движение зад гърба си. Преди да успее да реагира, черна найлонова торба се спусна над главата й и се стегна около шията. Тя сграбчи найлона и ръцете, които го стягаха зад гърба й. Една мускулеста ръка обаче се плъзна напред и обви врата й като менгеме, а силно рамо притисна тила й, за да го вкара още по-дълбоко в сгъвката на ръката. Миг след това тя усети как стъпалата й се отделят от пода — нападателят използваше гръдния си кош като опора, за да я вдигне във въздуха.
Миг след това краката й висяха без никаква опора, ръцете й не откриваха нищо, за което да се уловят.
После я обви тъмнина.
26
Балард отвори очи и опита да надигне глава. Някъде зад нея имаше слаба светлина. Опита да се ориентира и инстинктивно усети, че е била дрогирана. Когато понечи да се обърне настрани, всичко пред очите й се залюля като вода в кофа; после се успокои и застана неподвижно. Тя затвори очи, после ги отвори. Нещата останаха по местата си.
Даде си сметка, че е гола и усеща болка на няколко места по тялото. Устата й беше запушена с плат, който беше стегнат здраво на тила и минаваше между зъбите. Не можеше да мърда. Седеше на дървен стол с права облегалка, китките й бяха прибрани до бедрата, лактите бяха вързани за вертикалните опори на облегалката толкова стегнато, че не усещаше пръстите на ръцете си. Торсът й бе пристегнат с колан за облегалката, а глезените — за краката на стола.
Опита да си спомни какво се бе случило. Ударил ли я беше? Изнасилил ли я беше? Беше й трудно да овладее тревогата си и колкото по-усилено опитваше да диша през превръзката на устата си, толкова повече се надигаше гръдният й кош и толкова повече коланът се врязваше в ребрата под гърдите й.