Емперо

— И за мен също.

— Доколкото разбирам, били сте доста близки с нея — каза Простър.

— Така е — потвърди Корбин. — Тя беше чудесен човек и не го казвам лекомислено. Не искаше ролята на емперо, но успя да навлезе в нея. И позволи на мен да ѝ помогна. Вечно ще съм ѝ благодарна за това. Ще ми липсва.

— В такъв случай, моите съболезнования, архиепископ.

— Благодаря ви, директор Ву.

— Моля ви, наричайте ме Простър.

— Щом искате. — Архиепископ Корбин се усмихна и прогони от ума си мислите за Грейланд. — И така. Не сме тук да говорим за миналото, а за бъдещето.

— Да.

— Ву избраха ли следващия емперо?

— Да.

— Кой е той?

— Ами… — заекна Простър и посегна към чантичката за документи, която носеше. — Това ще се нуждае от малко обяснения.

Корбин се намръщи.

— Защо?

— Ще разберете. — Простър бръкна в чантичката, извади внушителен топ документи и ги остави на бюрото на архиепископа. — Преди да ви кажа, ето заявленията на повечето благороднически Домове, големи и малки, които подкрепят избора ни. Можете да ги използвате както сметнете за добре и да накарате юристите си да проверят законността им.

— „Повечето“ Домове?

— Имаше няколко, които предпочетоха да изчакат — обясни Простър. — Домът Лагос, което не е изненада, като се има предвид колко са опърничави. Домът Персо, тъй като местният им директор уби предишната емперо и те доста правилно прецениха, че най-добрият им вариант в момента е да се затаят и да не правят нищо. И няколко други, сравнително маловажни в голямата схема на нещата. — Той потупа по купчината. — Тук обаче са представени огромното мнозинство от Домове. И повечето благородници на Взаимозависимостта.

Корбин погледна купчината.

— За да получите толкова голяма подкрепа за избора си, трябва от известно време да сте имали представа кой ще е този наследник.

— Не, разбира се, че не. Но когато стана ясно, че ще има нужда от наследник, очевидният избор бе един, и когато се свързахме с другите Домове, за тях изборът също бе очевиден.

— След това встъпление нямам търпение да чуя кой е този Ву.

— Е, тъкмо там е работата, архиепископ. Не става дума за Ву.

Корбин сбърчи чело.

— Какво?

— Говоря за Надаш Нахамапитин.

Корбин зяпна.

— Да не сте си загубили проклетия ум? — сопна се тя, когато се съвзе.

Простър Ву изглеждаше изненадан, че архиепископът използва ругатни, и конкретно тази ругатня, но бързо се окопити и поклати глава.

— Има си много добри причини.

— Тя се опита да убие емперо! На два пъти! Уби собствения си брат! Участва в заговора на майка си!