Главата на хана

„Кавханът едва ли ще остане доволен“ - мрачно си помисли писарят и пое към площада, където според Корсис бе фонтанът с бронзовата мечка.

„Само дано не е във водата - помоли се писарят и опипа изгорялото си лице. - Хич не ми се ще да се мокря. А и ще предизвикам ненужни въпроси“.

Спря се за малко на Площада на предците. Искаше да разгледа издигнатите на него колони. Вече знаеше, че са поставени тук от Крум след победите му и всяка една сочи града, който ханът е покорил.

„Къде ли щяха да издигнат колоната след падането на Константинопол?“ - запита се Климент.

В единия край на площада, разположен симетрично между намиращите се отляво и отдясно колони, се издигаше паметникът на Крум - ханът пробождаше с копието си падналия на земята Никифор.

„Без съмнение е щеше да е там. Мястото е подходящо“ - реши писарят, провря се в бързащата тълпа, ожули си пищяла в постамента на статуята на Тервел и продължи по пътя си.

По улиците бе пълно с войници. Отначало Климент реши, че това са обичайните патрули, които сменят нощната стража, но след това установи, че патрулите са много повече от обикновено и са облечени странно.

Войниците не носеха обичайните кожени панталони, ботуши и железни шлемове като стражниците на Плиска. Бяха облечени в къси кожени елеци, кръгли шапки и дълбоки торбести гащи, някои в доста екстравагантни цветове. Приличаха повече на банда наемници, отколкото на редовна войска.

„Авари! Това са авари!“ - внезапно проумя Климент.

Ханът бе изпълнил заканата си.

Лесно намери площадчето, за което му бе говорил Корсис. Бе близо до Вътрешния град, но встрани от главните улици. В единия му край имаше малък, неработещ фонтан, зад който в стената на една от съседните къщи, в каменна ниша, бе поставена бронзова мечка.

Писарят внимателно огледа скулптурата. Отдалеч се познаваше, че не е дело на български майстори. На широкия постамент под предните й крака на гръцки пишеше: „И като видяха Крум, разбраха, че е дошъл краят им!“.

От двете страни бе издълбан знакът IYI, за да е ясно за кого става дума.

„Доста войнствен надпис! Явно това е мечката, която търся“ -помисли си Климент и се огледа.

Улицата бе пуста. Спокойно можеше да се качи в нишата и да провери за какво става дума.

Катеренето се оказа по-трудно, отколкото Климент очакваше. Наложи му се да пробва няколко пъти, докато успее да се издърпа над каменния парапет. Отпусна се под статуята, за да си поеме дъх, и се загледа в бронзовия, полиран от времето, корем на животното. Точно над главата му имаше друг надпис, отново на гръцки: „В прослава на великия император, чиято ръка достига навсякъде“.

Кой бе императорът и докъде бе достигнала ръката му, не се съобщаваше.

Климент внимателно се завъртя, приклекна и пазейки равновесие на ръба на нишата, огледа статуята. Не откри нищо, което да го насочи към чашата, Теофан или каквото и да било. Скулптурата бе прекрасна. Всеки косъм бе старателно изрязан в заобления бронз, очите гледаха като живи, но нямаше оставено никакво указание.