![Мистериум [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/9/misterium-bg-download.jpg)
Мистериум [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Средновековни загадки #17
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-084-2
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Мистериум [bg]». Краткое содержание книги:
— Те работиха здравата — Корбет сграбчи тежката връзка ключове и я стовари на писалището. — Значи, това са ключовете от „Сейнт Ботълф“?
— Така каза приставът.
— А вие, господа, какво искате вие?
Без да чака покана, Стантън се настани на един стол; Бландфорд си придърпа столче до него.
— Чухме слуховете, сър Хю. Изглежда, че си се съсредоточил върху събития отпреди двадесет години, вместо да…
— Копая за корените — прекъсна го Корбет, налагайки авторитета си. Той не харесваше арогантността на тези двамата, а в момента му изглеждаха и леко заплашителни на фона на трептящите сенки. — Я да видим! — седна той. — Бонифас Ипгрейв е сложил имената ви в един списък.
— И? — Стантън отметна качулката от главата си.
— Бил ли си заподозрян в това, че си Мистериум?
— Какво искаш да кажеш? Какво намекваш? Как дръзваш…
— О, дръзвам и още как — разсмя се Корбет. — И ще дръзна отново. Слушайте, Ившам е бил убеден, че Мистериум е бил съдебен служител, някой като нас, познаващ интригите и клюките от града, двора и съда.
— Това е логично — заключи Стантън.
— Не съм съгласен. — Корбет кръстоса ръце на гърдите си и се наведе по-близо, улавяйки наглия поглед на Стантън. — Това не е логично, многоуважаеми господин съдия. Защо да не е служител в Гилдхол, или дори някой от търговските гилдии?
— Какво намекваш?
— Кой пръв издигна хипотезата, че Мистериум сигурно е служител на съда? — Корбет сведе поглед към пода, чакайки отговор. Навън усилващият се нощен вятър трополеше по капаците на прозорците, ледената мъгла се просмукваше вътре, дървените греди проскърцваха от влагата й.
— Не знам — избухна Стантън. — Не мога да си спомня. Старият лорд-канцлер Бърнел не беше на себе си. Убиец се скита на свобода из града, а големите търговци го наемат, за да урежда сметките им с техните врагове. Мистериум се подиграваше с авторитета на закона. Знаете как щеше да погледне на това кралят, особено на факта, че се случва в Лондон. Бърнел се обърна към своите служители за съвет и помощ; ето така, предполагам, се е стигнало до заключението, че Мистериум е служител на съда. — Стантън рязко се изправи. — Сър Хю, ние просто дойдохме да ти поднесем нашите почитания.
— Не, не сте дошли за това — Корбет също се изправи. — Дойдохте да ми дадете връзка ключове и да душите и шпионирате какво правя. Защо, господа, ще докладвате на краля ли? Или сте загрижени за вашия слуга, Калугерицата? Ще държа вас отговорни за него. — Той размаха пръст срещу лицето на Стантън. — Трябва да разменя няколко думи насаме с него, по няколко въпроса. Е, а сега, господа, ако нямате някакви допълнителни сведения за мен…
Той ги изпрати до вратата, затвори я тихичко и спусна резето след тях. Ако Стантън и Бландфорд можеха да се вмъкнат тук… Корбет бе обзет от безпокойство. Защо тези лукави царедворци го бяха посетили? Дали те също не подозираха, че има нещо нередно в общоприетата история за Ипгрейв? Той чу драскане по вратата. Свали резето и пусна двата котарака вътре. Те незабавно отидоха до мангалите и се изтегнаха край тях.
— Как ми се иска и аз да мога да направя така — усмихна се Корбет. Той приклекна до тях и започна да ги гали нежно. — Вие бяхте на лов и мисля, че сте успели да уловите плячката си, докато аз все още само дебна в мрака. Е, драги ми господа, вие сте добре дошли, за разлика от другите двама, които току-що си тръгнаха, но какво искаха те? От какво се боят? За какво са притеснени? — Той се загледа в горящите въглени. — Ами ако… — Той стана и се върна на стола си. — Ами ако Бонифас Ипгрейв не е бил Мистериум? Кой е бил убиецът тогава?
Корбет разстла грубото копие, което бе направил на схемата на Бонифас, съдържаща първите девет букви от азбуката.
A B C
D E F
G H I
Той се опита да се съсредоточи, но после клепачите му натежаха и задряма. Събуди се от нечий вик долу, в двора, последван от звън на извадени мечове. Спусна се към прозореца, отблъсна назад капаците и се загледа надолу, към един началник стража и облечените в ливреи гвардейци, застанали в светлината на факлите.
— Какво става? — извика той.
Началникът на стражата заслони очи с ръка и погледна нагоре.
— Ти ли си, сър Хю?
— Да.
— Така си и помислих, всички останали стаи са тъмни. Няма нищо, сър Хю. Помислихме, че има някой натрапник, но бяха само сенки, може да е било някое куче. На едно от нашите момчета май много му липсва любимата, та му се привиждат разни неща.