Кралят отвъд Портата [bg]

Отново се спускаше нощ, когато Реня и Тенака видяха в далечината изоставената крепост Дрос Кортсуейн, стаена в сенките на планините Делнох. Построена като преграда срещу вагрийска инвазия в дните на Егел, първия Бронзов граф, крепостта не се използваше повече от четиридесет години. Градът, който бе изникнал около нея, също беше изоставен.

— Призрачно, нали? — каза Реня, приближавайки сивата си кобила до Тенака.

— Кортсуейн винаги е била глупост — отвърна Тенака, загледан в самотните укрепления. — Единствената грешка на Егел. Това е едничката крепост на Дренай, която никога не е виждала битка.

Копитата на конете им ехтяха в нощта, докато се приближаваха към главните порти. Дървото бе свалено и каменният проход ги приканваше като беззъба уста.

— Не можем ли да лагеруваме на открито? — попита Реня.

— Твърде много горски демони има — отвърна Тенака и се приведе, за да избегне удара ѝ, насочен към главата му.

— Стой! — извика треперлив глас и надирът присви очи.

Под отворения портал стоеше старец с ръждива ризница, който стискаше копие със скършен връх. Тенака спря коня си.

— Как е името ти, ездачо? — извика старецът.

— Аз съм Танцьора. Това е жена ми.

— Приятел или враг?

— Не сме заплаха за никой, който не ни заплашва.

— Тогава можете да влезете — отвърна старият войник. — Ганът казва, че няма проблем.

— Ти ли си ганът на Дрос Кортсуейн? — попита Тенака.

— Не. Това е ганът — каза старецът и посочи празното място до себе си. — Не виждаш ли?

— О, разбира се. Моля за извинение! Поздрави на командващия офицер.

Тенака прекоси портала и слезе от коня. Старецът докуцука до него. Изглеждаше над осемдесетгодишен и косата му бе рядка и тънка, провиснала около жълтия му череп като планинска мъгла. Лицето му беше изпито и под воднистите му очи бяха плъзнали сини сенки.

— Без коварство — предупреди го той. — Погледни укрепленията. Стрелците следят всяка ваша крачка.

Тенака вдигна поглед — стените бяха празни, ако се изключат няколко спящи гълъба.

— Много професионално — каза той. — Тук има ли храна?

— О, да. За онези, които са добре дошли.

— А ние добре дошли ли сме?

— Ганът казва, че приличаш на надир.

— Наистина е така, но имам честта да служа в армията на Дренай. Аз съм Тенака Хан от Дракона. Ще ме представиш ли на гана?

— Те са двама — каза старецът. — Това е Ган Орин — той е първият ган. Хогън е този на съгледвачите.