Ези печели [bg]

Алекс с неохота взе портрета, седна, написа чек за петстотин хиляди долара и го връчи на Ивлин.

— Благодаря — каза тя и го остави на нощната масичка. — Защо не дойдеш в Бостън следващия уикенд? Можем да излезем да поплаваме и да отпразнуваме новото партньорство — добави и го целуна нежно по устните.

Алекс не можеше да повярва, че тя иска да го види отново.

— С удоволствие.

— Мисля, че е време да закусим нещо — каза Ивлин. — Но нито дума пред Лорънс за малката ни сделка.

— Предпочитам да не слизам с тези дрехи — каза Алекс. — Достатъчно срамно беше снощи и ще е още повече на закуска. А и сигурна ли си, че искаш брат ти да научи, че съм преспал тук?

— Не мисля, че изобщо му пука.

— Но на мен ми пука.

— Толкова очарователно старомоден си — каза Ивлин. — Но ако настояваш, можеш да се измъкнеш през задното стълбище. Така никой няма да те види.

— Настоявам.

Тя сви рамене и тръгна към вратата. Отвори я, огледа коридора и му даде знак да я последва. Посочи стълбището в края.

— Не забравяй картината — каза и му я подаде.

Алекс я взе с неохота и тръгна към края на коридора.

— Очаквам с нетърпение да те видя следващия уикенд, скъпи — каза Ивлин и тръгна в обратната посока.

След като той изчезна от поглед, Ивлин слезе по широкото стълбище, за да се присъедини към Лорънс в трапезарията.

— Добро утро, Ивлин — каза той. — Надявам се да си спала добре.

Във влака за Ню Йорк Алекс не се сдържаше да поглежда картината. Естествено, беше чувал за Уорхол, но никога не си беше представял, че някога ще притежава негова творба, пък било и за кратко. Вече се чувстваше виновен, че е взел картина, завещана на Ивлин от дядо й. С нетърпение очакваше да й я върне, след като тя върне неговия половин милион.

На Пен Стейшън взе такси до Брайтън Бийч — определено нямаше намерение да се качва в метрото с Уорхол. И още преди да покаже картината на майка си каза:

— Срещнах жената, за която ще се оженя.

Ивлин пристигна в хотел «Мейфлауър» малко след единайсет. Тод незабавно стана от мястото си в нишата и й помаха. Тя бързо тръгна към него.

— Ако се съди по изражението ти, скъпа, явно си опитала сметаната — отбеляза Тод, когато тя седна срещу него.

— И то голяма лъжица — отвърна тя и му подаде чек за половин милион долара.

— Браво — каза той, след като го прибра в джоба си. — Някакви проблеми?

— Никакви. Беше го нагласил идеално. Но не можем да се задържаме дълго, защото ако брат ми разбере…

— Резервирах билет за полета в два и четирийсет и пет от Логан. Каца в Женева малко преди седем утре сутринта. Ще представя чека веднага щом банката отвори.