Еволюцията на Андромеда [bg]
- Автор: Крайтон Майкл, Уилсон Дэниел
- Серия: Андромеда #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559791
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Еволюцията на Андромеда [bg]». Краткое содержание книги:
– Това са отломки – каза тя тихо. – От предната платформа. Има пробив в модула на "Горски пожар".
Комаров намери друга точка за наблюдение от близкия двайсетсантиметров илюминатор. Гледаше с невярващи очи разкъсаната стена.
– Има и още нещо – продължи Хаманака. – Върху стената на модула. Прилича на увеличаващо се растение. Тъмновиолетово.
Руският астронавт поклати глава. Беше се запънал с пръстите на краката за един парапет на предната стена на модула, без да напъва мишци, заел идеална позиция при минимален разход на енергия. Беше за трети път на станцията, истински ветеран, и до преврата на Клайн беше командир на мисията.
– Това вече е прекалено! – възкликна той и от дъха му стъклото на илюминатора се замъгли. Комаров бе забравил да насочи камерата навън и тя показваше само профила на угриженото му лице.
По-нататъшните данни са възстановени от видеоматериал, заснет от външната камера върху един подпорен сегмент.
В близост до модула на "Горски пожар" все още се носеше облак от искрящи отломки. Чуваше се гласът на Комаров, повтарящ "не" отново и отново, докато той гледаше как пробойната се разширява. През отвора струеше поток разбити парчета. Скоро след това Комаров млъкна, потресен от гледката на подалата се през пробойната златиста глава на Робонавт РЗА4.
Той се оглеждаше бавно, сякаш изпълнен с почуда.
Робонавт РЗА4 се готвеше да напусне затвореното пространство на биомодула на "Горски пожар", където бе построен.
Хуманоидният робот внимателно промуши обемистия си корпус между назъбените краища на пробойната и излезе в открития космос.
След това се завъртя, бръкна в отвора и извади отвътре лентовидното влакно. На яркоозарените кадри се вижда, че лентата е покрита с чуждоземните шестоъгълници, като мътновати драконови люспи. Тя се разгъна от отвора като провесен език.
Дори от разстояние и на толкова ранен етап нямаше съмнение, че лентата продължава да расте бързо. Яркобелият ѝ преден край блещукаше като тлеещи въглени. Закотвена вътре в модула, лентата се беше разтеглила зад МКС като рибарска корда, влачена от течението.
Повърхността ѝ искреше, вероятно докато поглъщаше разпръснати молекули от отломките и остатъците от атмосферата.
Екипажът на МКС различаваше с просто око това странно явление, ала то оставаше скрито за отдалечените наблюдатели, разположени на земния екватор – както професионалисти, така и аматьори. НАСА вече бе помолила "да надзърне" през обективите на няколко намиращи се на близка орбита шпионски спътници. Те засякоха металната лента, тънка като бръснач и сияеща на слънчевата светлина, да се протяга надолу към Земята. След един ден постоянно ускорение МКС бе достигнала дистанцията от двайсет хиляди мили – съвсем близо до геосинхронна орбита.
Това, което оставаше скрито за погледите, будеше още по-голямо безпокойство.
На кадрите, възстановени след инцидента, се вижда лъчисто виолетово петно върху модула на "Горски пожар". Инкрустацията се разширяваше с равномерни темпове, но не на шестоъгълници, а на пулсиращи змиевидни пипала. Вече с размера на чиния за хранене, тя засия в зеленикаво и пурпурно, изрисувайки върху корпуса ярка звезда.
На крачка отвъд ЩА-3 това бе началото на нова еволюция.
ДЕН 5.
ИЗДИГАНЕ
От всички начини, по които можете да се ограничите, най-силен е вашето самоопределяне.