Жените, които го познаваха [bg]

– Скоро ще си тръгвам, но си помислих да намина да те видя – рече Харалдсон, завършвайки краткия оглед на килията. Беше толкова малка. Как ли издържаха затворниците?

– У дома при Йени – отбеляза Хинде.

– Да.

– И бебето.

– Да.

– В кой месец е тя?

– Единайсет седмици.

– Чудесно.

Едвард се усмихна на Харалдсон, който придърпа единствения стол и седна. Стига толкова любезности.

– Питах се как мина срещата с „Риксморд“?

– Те как казаха, че е минала? – отговори на въпроса с въпрос Хинде и се наведе напред.

– Не казаха много. – Харалдсон се замисли. Какво беше научил от Ваня и Себастиан след срещата с Хинде? Те смятаха, че той е замесен в няколко убийства, но можеха да го кажат на Харалдсон и без да се срещат с Хинде. Сега му дойде наум, че не бяха проронили нито дума за разговора. – Всъщност не казаха нищо...

Едвард кимна с разбиране. Харалдсон си помисли за момент дали да не му разкаже за неприятните си преживявания с „Риксморд“ във Вестерос, поставяйки се на страната на Хинде, така да се каже. После обаче му хрумна, че мъжът на леглото не знае, че е бил полицай. Нито пък беше необходимо да знае. Най-добре беше да не знае и да го мисли за обикновен, безобиден чиновник.

– А ти как мислиш, че премина срещата? – попита той.

Хинде като че ли се замисли върху въпроса. Сложи лакти на коленете си и подпря брадичка на скръстените си ръце.

– Честно казано, беше доста разочароваща – замислено отговори той.

– В какъв смисъл?

– Не разговаряхме много.

– Защо?

– Направих им предложение, което те не приеха.

– Какво предложение?

Едвард изправи рамене, очевидно търсейки правилните думи.

– Поисках... някои неща и казах, че ако ми ги дадат, ще отговоря искрено на един или повече от въпросите им. – Той погледна Харалдсон, за да види дали се е хванал на въдицата, но човекът на стола изглеждаше преди всичко объркан. – Взаимни услуги – обясни Хинде. – Като игра, така да се каже. Аз имам нещо, което те искат, те имат нещо, което аз искам, тогава защо да не го дадат? Себастиан обаче отказа да играе.

Хинде погледна Харалдсон в очите. Не беше ли пределно ясен? Не беше ли очевидно за какво намеква? В края на краищата, гостът му доскоро е бил полицай. Щеше ли да прозвучи предупредителната аларма? Явно не. Едвард реши да отиде докрай.

– Мога да направя и на теб предложение.

Харалдсон не отговори веднага. Какво предлагаше Хинде? Информация в замяна на какво? Щеше да разбере, ако се хване на хорото. Но защо Хинде отправя предложението? За да спечели предимства за себе си, разбира се. Привилегии. Естествено, може би го правеше само защото му беше скучно и се възползваше от всяка появила се възможност, за да разнообрази ежедневието си. Харалдсон бързо прецени „за“ и „против“ наум.