![Dominus [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/8/1/9/dominus-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Dominus [bg]». Краткое содержание книги:
Наемникът огледа фоайето. Трекио и Фиеро не бяха там.
Отиде до бюрото на охраната. Наетият охранител вече се изправяше на крака, готов да скастри нарушителя за грубото му нахлуване тук. Умберто бързо охлади страстите му, като извади своя глок и го насочи в лицето на човека. Може и да не искаше да открива огън по двете си жертви в средата на оживена улица, посред бял ден, но със сигурност нямаше никакви задръжки да използва оръжието си, за да си проправи път тук.
- Двамата, които влязоха тук преди нас - мъж и жена. Видя ли ги?
Охранителят изглеждаше ужасен, онемял, замръзнал.
- Отговори! - изкрещя Умберто и навря дулото на пистолета си в челото на мъжа.
- Д-да! - най-накрай отговори охранителят. - Тръгнаха натам. - Човекът посочи към стълбите. - Водят надолу.
- Надолу?
- Към метростанцията. Две стълбища!
Умберто не разбра дали онзи каза още нещо. Той веднага хукна към стълбите, Мазо го следваше по петите.
На края на стълбите тълпа от хора се беше разположила на малка платформа, покрита с индустриални плочки и осветена от бяла флуоресцентна светлина. Миришеше на неповторима смес от масло и рециклиран въздух, характерният аромат на подземните станции по целия свят.
Имаше го и този звук - звук, който накара стомаха на Умберто да се свие, когато заобиколи ъгъла и се озова на платформата за единствената активна в момента линия.
Звук от метални колела, стържещи по релсите. Звук от влак в движение.
- Проклятие! - изруга той и направи знак на Мазо. - Намери ги!
Двамата се спуснаха по платформата, като разблъскваха чакащите пътници от пътя си в опит да стигнат до вагоните. Но влакът вече беше потеглил, вратите му бяха затворени, а вътрешността му беше пълна до пръсване. Скоростта му започна да се увеличава. Нямаше как да бъде спрян.
Умберто слезе от платформата, потъна в мрака на тунела и започна да ругае звучно.
В най-крайния прозорец видя как мишените му се опитват да стигнат до средата на претъпкания вагон. Живи.
45
12,14 часът.
Близо до Пиомбино, на северозапад от Рим
Заместник-комисар Енцо Д’Антонио беше насочил колата си към полицейския участък в Пиомбино веднага след като новината за възкресението на дъщерята на Джани Дзола беше стигнала до медиите. За първи път откакто купи своята „Алфа Ромео 4С“ преди една година, влагайки по-голямата част от спестяванията си, тя не му изглеждаше достатъчно бърза. Натискаше здраво спирачката, когато стигнеше до някоя камера за скоростта, знаеше много добре къде се намират те - не можеше да определи настоящата си екскурзия като служебна и да оправдае нарушенията си, така че се налагаше да спазва благоприличие - след което отново натискаше педала до пода и го държеше там.
Трябваше да стигне до момичето. Трябваше да стигне и до бащата. Трябваше да открие какво се беше случило, преди това събитие да разруши всичко, което бяха изградили.
Новината, че дъщерята „се е върнала към живот“, веднага беше стигнала до обществеността и оттогава историята набираше сила. Това беше най-сензационното събитие от една седмица, минала под знака на невероятното. Фактът, че светият отец се беше появил по телевизията и беше предвидил завръщането на момичето, беше нещо повече, отколкото публиката можеше да понесе, особено когато се отнасяше за знаменитост.
А всичко вървеше толкова добре!
Медиите бяха започнали да вършат онова, което истинският работодател на Д’Антонио предвиди. Мъжът беше в малкия джоб на Катерина Амато от години, снабдяваше я е информация от момента, в който тя му направи предложение да е „малко по-разговорлив“ в замяна на повече пари, отколкото можеше да изкара за десетилетие на поста „Комисар“. Това беше уговорка, с която той нямаше проблем. Джобовете на жената бяха натъпкани с пари, което напълно устройваше Д’Антонио. Със сигурност никога нямаше да може да нарече подобна кола своя, ако не беше Амато. Освен това жената беше брилянтна и изключително далновидна. Знаеше какво би привлякло публичния интерес - и това нещо щеше да е поставяно под съмнение и проучвано. Точно там тя и хората ѝ щяха да поемат контрола.
Даже небесата като че ли бяха на нейна страна. Д’Антонио беше поел разследването за мъртвото тяло, намерено в Тибър, веднага след като неговите офицери му докладваха. На мига му дойде идеята, че то може да бъде ново могъщо оръжие, което Амато да използва. Как беше възможно такъв огромен късмет да се падне на някого, който беше олицетворение на злото и интригата, Д’Антонио не знаеше. Но тялото беше там, лицето му... Цялата ситуация ѝ беше добре дошла.