Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта в тази хроника са описани действителни събития.
— Аз проверих — развълнувано взе да обяснява Ана-Мария на своя Таоа, та чак се разхлипа. — Първият тест на неговата сперма не отговаря на следващите. Сега всичко ми стана ясно. Гадният му баща е подменял шишенцата. — Хък побледня като платно. Ана-Мария му мяташе погледи като мълнии. — А знаеш ли какъв подлец е Хък, Таоа. Той изобщо не ми каза нищо за лабораторията в Англия!
— Остави го да дойде на себе си, Потовахине — рече Таоа, като пак я помилва по темето. — Скоро всичко ще се оправи. Кахануи те обича. Трябва да го е направил от любов.
— Той ме излъга, Таоа. А аз, глупачката, така му вярвах.
Ана-Мария сведе глава и се сгуши в него като сираче, открило най-сетне човешка топлина.
Хък взе да се разхожда нервно из пещерата.
Тия двамата си говореха за него, сякаш не беше тук, пред очите им, ами отдавна беше хвърлил топа и кротко си лежеше в гроба. Той мразеше помените. Те твърде остро и болезнено му напомняха за неговото безсмъртие.
— Ти за това ли толкова се подмазва на баща ми? — злъчно рече Хък на Пакеекее, като се сети за унизителното положение, в което доскоро беше изпаднал заради този лукав полинезийски шаман, дето уж му се пишеше приятел. — И какво беше онова солово изпълнение с шишенцето, дето го извади от джоба си? Пътьом завъртя някаква собствена далавера зад гърба ми, а?
Пакеекее го изгледа продължително. Хък за първи път се обръщаше към него, без да вмъкне любезното Таоа, а от езика му щяха да се засрамят и хамалите от пристанището оттатък хълма. Старият шаман се усмихна. Приятелят му ревнуваше. Той се гневеше на съперника си. Не, че виждаше в лицето на Таоа мъжът, отнел любимата му. Той жадуваше за ласките на Потовахине. От всичко на света сега Кахануи най-много искаше Потовахине да се измъкне от обятията на своя Таоа и да се хвърли на врата му, за да утеши накърненото му достойнство, а той да я помилва и приласкае.
— Просто помолих баща ти да върне живота на покойната ми жена — реши той да разсее черните мисли на младия си приятел. — Моята Фауфау умря твърде млада, без да остави следа на този свят. А беше толкова добра… — Пакеекее повдигна виновно рамене и допълни: — Аз не съм тики, а най-обикновен таоа и не владея изкуството да давам живот на мъртвите.
Хък се изчерви. Идваше му да потъне в земята от срам. Но там сигурно щеше да се сблъска с баща си! Заради долните интриги на стария Хогбен за втори път обиждаше приятеля си. Все още в плен на илюзиите на младостта, той се закле пред себе си, че отсега нататък безпрекословно ще му вярва.
— Нали ти казвах, Таоа. Виждаш ли го какъв непрокопсаник е? — проплака през сълзи Ана-Мария.
— Скъпа моя Потовахине — рече шаманът, като покровителствено положи широката си длан пред очите й, — никога не позволявай на твоя гняв да те заслепява. Кахануи е добро момче. Той просто много те обича и сега е объркан.
— Коя беше онази гола жена-зомби, Таоа? — с треперещ глас попита Ана-Мария, все така свита като пашкул.
— Една стара приятелка на Кахануи, която баща му е превърнал в робиня. Тя му е нужна само да се гаври с нея. Защото да любиш жена, без никой от двамата да изпитва любов, е гавра със законите на природата. Дори животните в джунглата с часове се ухажват преди да се любят.
— Беше твоята Ева, нали? — за първи път Ана-Мария се обърна към Хък и в тонът й се долавяше съчувствие и мъка.
— Да — изтръгна от изнемощялата си душа отговора Хък.
— Той и с мен искаше да постъпи така…
— Досетих се — рече Хък, като се закашля да прочисти свитото си гърло.
— Трябва много да те мрази…
— Сто години бяхме скарани…
— Баща ти изпитва сериозни затруднения — внимателно се намеси в мирните преговори Пакеекее. — Той остарява. Занемарил се е. Отдавна не общува с Лоното на живота и е позабравил много от уменията си.
— Какво е това „Лоно на живота“, Таоа? — запита Хък, като не откъсваше очи от Ана-Мария.
— Работилницата за тела в предверието на Нищото, Кахануи. Там всяка блуждаеща човешка душа може да си намери ново тяло. Казват, че някога и нашите прадеди са излезли оттам — тъжно се усмихна Пакеекее. Старият Хогбен явно държеше в неведение своя син, но като гледаше как между влюбените все още прехвърчат искри, май сега не му беше времето да посвещава Кахануи в тайните на Нищото. — После ще обсъждаме това, приятелю. Струва ми се, че сега е по-важно да се извиниш на твоята Потовахине.
Хък понечи да отвори уста, но лъвицата се изтръгна от обятията на Таоа и се хвърли върху него. Шаманът ги изгледа с тъжна усмивка, вежливо се извърна и напусна пещерата.