Говорителя на мъртвите
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Говорителя на мъртвите». Краткое содержание книги:
След ужасната битка Ендър Уигин изчезва и на негово място се появява Говорителя на мъртвите, чийто мощен глас разкрива истината за Войната с бъгерите. И ето че сега, много години по-късно, е открита втора извънземна раса. И отново поведението на извънземните е непонятно и плашещо… отново умират хора. Само Говорителя на мъртвите, който всъщност е Ендър Уигин Ксеноцида, ще има смелостта да разнищи загадката и да стигне докрай.
Ами Олядо — толкова стеснителен, толкова самостоятелен, — сега беше тъй възбуден, не спираше да бъбри за Говорителя, докато вечеряха предишната вечер. Знаете ли, че той дори не знае как да прехвърля пари? Няма да повярвате каква ужасна парола има — мислех си, че компютрите биха отхвърлили такава дума за парола, но не, не мога да ви я кажа, тайна е, — аз фактически го учих как да сравнява файловете, но мисля, че разбира от компютри, не е някакъв идиот или нещо подобно, каза, че използвал подчинена програма, ето защо било онова бижу в ухото му; каза ми да си изтегля толкова пари, колкото сметна за добре, не че мога да си купя много неща тук, но мога да ги спестя за времето, когато заживея отделно, и си мисля, че той наистина е много стар. Мисля, че помни неща отпреди много време. Мисля също, че Старк му е роден език, нали на Стоте свята няма много хора, които са го учили като роден, не мислите ли, че би могъл да е роден на Земята?
И така, докато Куим най-накрая не му изкрещя да спре да говори за онзи слуга на дявола, инак щял да помоли епископа да прогони злите духове, тъй като Олядо очевидно бил обсебен от тях; а след като Олядо само се ухили и намигна, Куим изхвърча от кухнята, от къщата и не се върна до късно през нощта. Говорителя би могъл със същия успех и да живее у дома, помисли си Новиня, защото бездруго непрекъснато влияе върху семейството, дори когато не е тук, ами си пъха носа във файловете ми; е, това няма да го бъде.
Само че, както винаги, вината си е моя, аз съм онази, която го повика, аз го измъкнах от онзи свят, както и да го наричаше — да, Трондхайм беше, — моя е вината, че е тук, в този жалък градец в задния двор на Стоте свята, заобиколен от ограда, която въпреки всичко не може да спаси от смърт онези, които обичам…
И тя отново се замисли за Миро, който толкова много приличаше на истинския си баща, че тя не проумяваше защо никой не я обвинява в прелюбодеяние, представяше си как и той лежи на склона на хълма като Пипо, представяше си как прасенцата го изкормват жестоко с дървените си ножове. Така и ще направят. Ще го направят, каквото и да сторя. А и да не го направят, ще дойде денят, когато той ще бъде достатъчно възрастен да се ожени за Уанда, и тогава ще трябва да му кажа кой е всъщност, защо изобщо не могат да се оженят и той ще разбере, че съм си заслужила всичката онази болка, която Сау ми причиняваше, че ме е удрял с ръката Божия, за да ме накаже за греховете ми.
Този Говорител, помисли си Новиня, принуди дори мен да си мисля за неща, които успявах да крия от себе си със седмици, понякога и с месеци. Откога не съм прекарвала утринта в размисли за децата си? И при това — с надежда. Откога дори не съм забелязвала, че вярвам в Бога, поне в онзи отмъстителен, наказващ Бог от Стария завет, който с усмивка е изтривал цели градове от лицето на Земята, защото не му се молели — ако Христос има някакъв смисъл, аз не го знам.
Така мина денят на Новиня, без да свърши никаква работа, а и мислите й не я водеха до никакво заключение.
Следобед на вратата на кабинета й се появи Куим:
— Извинявай, че те безпокоя, мамо.
— Няма значение — рече тя. — Днес и без това не мога да работя.
— Знам, че не те интересува фактът, дето Олядо прекарва цялото си време с онзи негодник-сатана, но реших, че би трябвало да узнаеш: Куара отиде от училище право там. В неговата къща.
— О, така ли?
— Нима и това не те интересува, мамо? Какво, нима възнамеряваш само да оправиш чаршафите и да го пуснеш да заеме изцяло мястото на татко?
Новиня скочи на крака и се втурна, обладана от ледена ярост, към момчето. То посърна пред нея.
— Извинявай, мамо. Бях толкова ядосан…
— Всичките тези години, през които бях омъжена за баща ви, не съм му позволила да вдигне ръка против децата ми. Но ако днес беше жив, щях да го помоля да ти тегли един хубав бой.
— Би могла — отвърна непокорно Куим, — но щях да го убия преди да замахне. На теб може и да ти е харесвало да те бият, но аз няма да допусна никой да постъпи тъй с мен!
Не взе предварително решение да го направи; ръката й се вдигна от само себе си и го зашлеви по лицето, преди да е осъзнала какво върши.
Едва ли го бе заболяло много. Но той мигновено избухна в сълзи, сви се, седна на пода, гърбом към Новиня.
— Извинявай, извинявай… — продължаваше да мълви той.
Тя се приведе зад него, несръчно разтри раменете му. Дойде й на ум, че не бе прегръщала момчето, откакто то бе на възрастта на Грего. Кога реших да бъда толкова студена? И защо, когато отново го докоснах, то бе с плесник, а не с целувка?
— И аз се безпокоя за онова, което става — рече Новиня.