Цветът на магията
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цветът на магията». Краткое содержание книги:
Скоростта на светлината през магическо излъчване, като това, което ограждаше Диска, беше съвсем ниска, не много по-голяма от скоростта на звука в по-малко синхронизирани вселени. Но все пак това беше най-бързото нещо наоколо, с изключение на, в моменти като този, мозъка на Ринсуинд.
В един миг той си даде сметка, че туристът се кани да опита своя особен вид лингвистични познания, което ще рече, че се канеше да заговори бавно и високо на своя собствен език.
Ринсуинд замахва с лакет назад и изкара въздуха на Двуцветко. Когато дребният човек вдигна очи към него, примрял от болка и безкрайно учуден, магьосникът пресрещна погледа му, изплези език и с жестове му показа как го реже с въображаеми ножици.
Вторият хелонавт — защото точно такава беше професията на мъжете, на които съвсем скоро бе отредено да полетят към Гигантската Атуин — вдигна поглед от разписанието и ги загледа смаяно. Големите му геройски вежди се сбръчкаха от усилието да заговори.
— ? Хьор ю латруин ньор у? — попита той.
Ринсуинд се усмихна, кимна и побутна Двуцветко към него. Вътрешно въздъхна от облекчение, когато видя, че туристът внезапно се загледа в един голям месингов телескоп, който лежеше на масата.
— ! Суутен у! — нареди седналият хелонавт. Ринсуинд кимна пак, усмихна се, взе един от големите медни шлемове от лавицата и с все сила го надяна върху главата му. Хелонавтът политна напред и само лекичко изхърка.
Стъписан, вторият от мъжете едва свари да направи и крачка, преди Двуцветко да го удари аматьорски, но все пак ефективно с телескопа. Той се строполи върху колегата си.
Ринсуинд и Двуцветко се спогледаха над телата.
— Добре! — отсече Ринсуинд, като усещаше, че е изгубил някаква битка, но не беше съвсем сигурен каква точно. — Не си прави труда да го казваш! Там отвън някой очаква тези двамата всеки момент да се появят в костюмите. Предполагам, че ни помислиха за роби. Помогни ми да ги скрием зад завесите, а след това…
— …по-добре да се облечем — каза Двуцветко и вдигна втория шлем.
— Добре — съгласи се Ринсуинд. — Знаеш ли, още щом видях костюмите разбрах, че рано или късно ще свърша в един от тях. Не ме питай как го разбрах — предполагам, защото това беше възможно най-лошото нещо, което би могло да се случи.
— Е, нали и ти самият каза, че няма никакъв начин да избягаме — каза Двуцветко, а гласът му звучеше приглушено, докато намъкваше втората половина на костюма през главата си. — Всичко е по-добро в сравнение с това да те принесат в жертва.
— Щом ни се удаде случай, ще се възползваме от него — каза Ринсуинд. — Да не ти хрумне нещо!
Той яростно пъхна ръка в костюма и си трясна главата в шлема. За миг си даде сметка, че някой там, горе, го гледа.
— Много благодаря — горчиво каза той.
На самия край на града и държавата Крул се намираше голям, полукръгьл амфитеатър с места за няколко десетки хиляди зрители. Арената беше само полукръг поради една много изискана и проста причина — тя се надвесваше над облачното море, което се надигаше, далече долу, от Водопада на Ръба. Сега беше пълна до последното място. Тълпата започваше да става неспокойна. Беше дошла да наблюдава двойно жертвоприношение, а така също и изстрелването на огромния, бронзов космически кораб. Нито едно от двете събития още не се бе случило.
Главният Астроном повика Отговорника по Изстрелването при себе си.
— Е? — този един единствен звук беше зареден с цялата гама на гнева и заплахата. Главният Отговорник по Изстрелването пребледня.
— Нищо ново, господарю — отговори той и добави малко по-живо: — освен че ваше височество сигурно ще бъде доволен да научи — Гархартра се съвзе.
— Това е нещо, за което може и да съжалява — произнесе Главният Астроном,
— Да, господарю.
— Колко време ни остава?
Отговорникът по Изстрелването погледна към слънцето, което бързо се издигаше.
— Трийсет минути, ваше височество. След това Крул ще се завърти и ще се откъсне от опашката на Гигантската Атуин и „Мощният Пътешественик“ ще бъде обречен да се понесе из пространството между костенурките. Вече съм задействал автоматичното управление, така че…
— Добре, добре — Главният Астроном го отпрати с ръка. — Изстрелването трябва да продължи както е запланувано. И, естествено, не прекъсвайте наблюдението над пристанището. Когато двамата нещастници бъдат заловени, аз лично ще имам удоволствието да ги екзекутирам.