Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)
- Автор: Пийз Алън, Пийз Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)». Краткое содержание книги:
Защо е още по-трудно да познаем кои жени са лесбийки
Ако мозъкът на женския зародиш неочаквано получи мъжки хормони, това може да маскулинизира центъра на съешаването. Тоест жената ще бъде привличана от други жени. Ако и нейният център на поведение бъде маскулинизиран, тя ще възприеме мъжко поведение, маниер на говорене и език на тялото и вероятно ще започнат да я наричат „мъжкарана“.
От друга страна, ако нейният център на поведението не бъде повлиян от мъжки хормони, то тя ще запази женственото си поведение, но ще бъде привличана от жени. Тези изводи бяха доказани посредством експерименти с женски плъхове и женски маймуни.
Но докато при лесбийките мъжкарани ролята на биологията е съвсем очевидна, много хора все още не приемат идеята, че женствените лесбийки също са в плен на своите хормони. Тези хора предполагат, че тук всъщност става въпрос за съзнателен избор на сексуална ориентация, защото такива жени определено не приличат на лесбийки. Мнозина са мъжете, които възкликват, когато видят някоя много женствена лесбийка (от типа на т. нар. „жени червило“): „А на бас, че мога да я накарам да смени резбата“.
И все пак за тези жени е също толкова трудно да упражняват контрол над съдбата си, колкото и за „мъжкараните“, за „мъжкарите“ или за женствените хомосексуалисти. Все още няма достатъчно на брой категорични изследвания относно лесбийската сексуалност, но повечето учени са единодушни, че независимо дали са „мъжкарани“ или „червила“, тези жени са привличани от жени.
Девета глава
Мъжете, жените и секса
— Искам взаимоотношения на базата на откровеност, почтеност и моногамия. Не си падам по любителите на разни игрички!
Стела и Норман се запознаха на купон при общ приятел. На мига усетиха силно взаимно привличане и отношенията им скоро прераснаха в ненаситна и бясна връзка. И двамата бяха пометени от вихрена страст и просто не можеха да се наситят един на друг. Техният специалитет бе „секс у дома“ — във всекидневната, в спалнята, в кухнята, в банята, на стълбищната площадка и в гаража. Норман смяташе, че сексуалният им живот е „върхът“ и затова реши, че Стела е точно жена за него. И Стела също смяташе, че сексът с Норман е прекрасен, затова реши, че е влюбена. Двамата взеха решение да заживеят заедно, завинаги.
След две години сексуалният им живот все още беше ненаситен и бесен — той беше ненаситен, а тя бясна. Стела бе напълно щастлива и задоволена при секс два пъти седмично, но Норман искаше да го правят всеки ден. Та нали в края на краищата в името на тяхната връзка той се беше отказал от ергенския си живот, затова смяташе, че е справедливо да бъде възнаграждаван редовно. Но колкото повече Норман настояваше за секс, толкова по-малко го искаше Стела.
Скоро сексуалният им живот се ограничи само до „секс в спалнята“. Започнаха да се карат яростно и по най-дребни поводи, постепенно от всекидневието им изчезнаха целувките и гушканията. Много скоро и двамата вече виждаха само отрицателни черти един в друг. Дори започнаха да си лягат по различно време и да се отбягват. Сега вече правеха само „секс в коридора“ — когато се разминаваха между стаите, си подвикваха или просъскваха „Еби си майката!“. Норман се чувстваше като сексуален предмет — щом заговореше за секс, тя го замеряше с някой предмет.
И ето че в една самотна вечер, някой от тях отива на купон при общ приятел и там среща някого. На мига двамата усещат силно взаимно привличане и отношенията им скоро прерастват в бурна и яростна връзка. Пометени са от вихрена страст и просто не могат да се наситят един на друг…
Началото
Животът се е зародил от едно единствено едноклетъчно създание преди около 3,5 милиарда години. За да оцелее, то е започнало да се дели и да създава точни свои копия. И така в продължение на милиони години. Създанието променяло по нещичко от външния си вид само ако в структурата на клетката му случайно настъпела някаква мутация или ако научело нещо ново от опита си. Животът се влачел едва-едва.
Но ето че преди около 800 милиона години нашето едноклетъчно усвоило един крайно любопитен трик — вероятно пак по чиста случайност. По някакъв начин то успяло да започне да си обменя гени с други едноклетъчни създания. А това означавало, че всички тънкости по оцеляването, които било усвоило и придобило едно едноклетъчно, вече можели незабавно да бъдат предавани на новото едноклетъчно бебе и така то ставало по-силно и по-издръжливо от своите родители. Вече не било необходимо да се чакат милиони години, та някоя случайна мутация да осигури по-добри възможности за оцеляване на нашето едноклетъчно създание.