Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
— Трябва да открием какво се е случило и кой го е извършил — заяви Базил. — Не сме чували за други атаки, нали?
Генералът поклати глава.
— Но пък без широко разпространени телевръзки минават месеци, докато новините обиколят ханзейските колонии и още повече, докато получим сигурни доклади от Илдирийската империя.
Това напомняне накара Базил да се намръщи.
— Ако разполагахме с повече зелени жреци из Спиралния ръкав, нямаше да имаме такъв комуникационен проблем.
Кралят реши, че е време да прояви царствеността си.
— В името на моя скиптър и меч, Базил, няма нужда да усложняваме проблема със стари рани. Хората настояват за отговори. Как да им отговоря? Искам съвета ти.
Базил го изгледа свъсено.
— Ти изпълняваш моите заповеди.
Фредерик се опита да не покаже, че е обиден.
— Тогава ми дай заповед, Базил. Кажи ми какво да правя.
Гледан от наблюдателните цепелини в небето, тази нощ Дворецът на шепота приличаше на торта с безброй свещи. Вечни факли пламтяха от всички кули и куполи, от всеки уличен фенер и стълб на мост. Тълпите на площада, хората, прииждащи по моста над Кралския канал, и онези, които имаха специална покана да чакат на територията на двореца — всички носеха свещи или фенери.
Воден от процесията на съветниците си, придружаван от зелен жрец и следван от множество униформени пратеници на важните ханзейски колонии, старият крал Фредерик вървеше към моста. Кралската гвардия му проправяше път. Тълпите високо вдигаха свещите и осветителните си глобуси.
Настрани от навалицата стоеше самотен кликиски робот и просто чакаше. Фредерик неспокойно се намръщи.
Съветниците му го бяха облекли в траурни черни и пурпурни одежди. Вървеше тежко, сякаш носеше на покритите си с мантия плещи огромно бреме. Носеше се бавна музика, напомняща погребална песен. Архиотецът на единството вече бе повел публиката в утешителна молитва. Главната му цел беше да ги успокои — също като задачата на краля.
Тълпите утихнаха в неспокойно мълчание. Фредерик най-после стигна до края на висящия мост над Кралския канал, където като стражи се издигаха четири железни осветителни стълба — пламъците им съскаха и се стрелкаха към небето.
Базил щеше да го наблюдава от един висок балкон в главния купол на Двореца на шепота. Той бе ръководил техниците, за да знаят какво да правят. Разчитането на времето щеше да е от изключително значение.
Напоследък Фредерик допускаше грешки, знаеше го, но този път призова на помощ цялото си ораторско майсторство и емоционалност. В ъгълчетата на очите му заблестяха истински сълзи и една от тях се плъзна по бузата му. Най-близките камери щяха да покажат този детайл.
Гласът на краля закънтя, дълбок и бащински:
— Теранският ханзейски съюз от много години помага на човечеството да се разселва из Спиралния ръкав. Установили сме колонии на много нови светове, разпространяваме нашата цивилизация в галактическото общество. Но въпреки тези величествени успехи и постижения, за съжаление ние имаме и неуспехи.
— Неотдавна обявих създаването на ново слънце — продължи той, — плод на човешката амбиция и находчивост. Неговото семейство от луни щеше да бъде превърнато в нови колонии.
Фредерик сведе глава.
— Но сега се чувствам като родител, който е изгубил децата си. Без да е провокиран, неизвестен агресор ни лиши от надежда за тези жизнени нови светове, които назовахме в чест на моите предшественици. Трябва да разберем какви са причините. И после трябва да отмъстим.
Той вдигна глава и погледна пламтящите факли, които блестяха от стълбовете на моста.
— Но първо трябва да оплачем жертвите.
Приближи се до четирите стълба, които символизираха четирите унищожени луни, и протегна ръка към първия стълб.
— Тези пламъци трябваше да са вечни и да сияят в чест на заселените от човека светове. Уви, сега трябва да бъдат угасени.
Кралят докосна металната основа на най-близкия стълб.
Техниците на Базил в Двореца изключиха пламъка и символично угасиха горящия огън.
Когато и четирите стълба на моста потънаха в тъмнина, Фредерик протегна ръце към тълпата.
— За пръв път в цялата земна история кралят е принуден да направи такова нещо.
Хората бяха поразени. Смайването и тревогата щяха да обхванат всички светове на Ханзата.