Обект 7
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обект 7». Краткое содержание книги:
Но днес там е дошъл посетител: президентът на САЩ.
Дошъл е да инспектира Обект 7 и да се запознае лично с неговите тайни. Но посещението ще му струва скъпо.
Защото вътре го очаква враг.
В президентския антураж е включен и един млад морски пехотинец. Мълчалив, загадъчен, със сребристи очила.
Казва се Скофийлд. Кодово име: ПЛАШИЛОТО. Носи му се невероятна слава. Като се има предвид в какво се е забъркал президентът, по-добре да…
— Как?
Скофийлд затвори очи.
— Провесиха го с главата надолу над един басейн, пълен с косатки, и го спуснаха вътре.
— Онези от морската пехота не ни казаха нищо — тихо каза Книгата. — Само изпратиха писмо, в което пишеше какъв патриот е бил татко ми и че е загинал в бой. Капитане, знаеш ли какво се случи със семейството ми след смъртта на баща ми?
Скофийлд прехапа устни.
— Не. Не знам.
— Майка ми живееше в базата в Кемп Лежон в Северна Каролина. Аз вече бях курсант на Парис Айланд. Знаеш ли какво се случва със съпругите на убитите в бой, капитане?
Скофийлд знаеше. Но не каза нищо.
— Махат ги от базата. Очевидно съпругите на живите не обичат да виждат из базата току-що овдовели самотни жени — които могат да отмъкнат техните съпрузи.
— И така, след като загуби мъжа си, майка ми беше прогонена и от дома си — продължи той. — Опита се да почне наново и да се бори, но не успя. Три месеца след като я изгонили от базата, я открили във ваната на новата й гарсониера. Била изпила цяло шише приспивателни.
Книгата се обърна и погледна Скофийлд право в очите.
— Затова те питах за рискованите ти стратегии. Това не е игра. Всяка смърт носи след себе си много нещастие. Баща ми умря и майка ми умря, защото не можа да живее без него. Просто исках да съм сигурен, че баща ми не е загинал заради някой твой високорисков стратегически маньовър.
Скофийлд мълчеше.
Всъщност той не беше познавал майката на Книгата.
Книгата-старши не беше особено близък с колегите си — прекарваше свободното си време със семейството си. Естествено Скофийлд беше виждал Пола Райли на общите обеди и вечери, но изобщо не беше общувал с нея. Беше чул за смъртта й — и беше съжалил, че не е направил нещо, с което да й помогне.
— Баща ти беше най-смелият човек, когото познавах. И загина, спасявайки живота на друг. Едно момиченце падна от снегохода и той се хвърли след него, за да го спаси. Тогава го заловиха. Отведоха го в станцията и го убиха. Аз направих всичко възможно, за да се върна навреме, но… не успях.
— Нали каза, че досега не си закъснявал за никъде.
Скофийлд замълча.
— Знаеш ли, той ми е говорил за теб. Казваше, че си бил един от най-добрите командири, на които е служил. Казваше, че те обичал като роден син, като мен. Не се извинявам за студеното си отношение към теб, капитане, просто исках сам да те преценя и да си съставя мнение.
— И какво е то?
— Все още го съставям.
Самолетът се снижи над Обект 7.
„Тигровият молец“ кацна точно в 9:51 сред облаци от пясък.
Самолетът спря и Скофийлд и Книгата изскочиха от него — Скофийлд с Футбола и „Пустинния орел“ в ръка, Книгата с два никелирани пистолета М9 — и се затичаха към изкопа, където се помещаваше аварийният изход.
Изкопът беше пълен с полузасипани от пясъка трупове.
Деветима костюмирани агенти от Секретната служба. Мъртви. Членовете на Челен отряд Две.
Четирима мъртви морски пехотинци. В парадни униформи. Хендрик Колта и пехотинците от Найтхоук Три, които бяха дошли да проверят аварийния изход.
„Господи — помисли си Скофийлд, докато прескачаше телата. — Колко ли нещастие ще донесе всичката тази смърт?“
9:52.
Скофийлд и Книгата стигнаха до вратата — все още отворена след влизането на рекондосите — и влязоха в тесния тунел и прохладата на Обект 7.
Стълбата надолу беше дълга почти двеста метра. Нямаше никакво осветление и затова си светеха с фенерчето под дулото на „Пустинния орел“. Лъскавите пистолети на Книгата нямаха фенерчета.
9:53.
Стигнаха до дъното и до широкия един метър бетонен тунел, който продължаваше да се спуска надолу. И тук нямаше осветление.
Затичаха.
Скофийлд се опита да се свърже с Гант по микрофона от Секретната служба на китката си.
— Лисица! Лисица! Чуваш ли ме? Върнахме се! Върнахме се в комплекса!
В слушалката се чуваше само пукане и шум.
Никакъв отговор.
Възможно беше предавателите на Секретната служба да не издържаха на продължителен престой на трийсет метра под водата.
9:54.
Скофийлд и Книгата изминаха на бегом неколкостотинте метра през тесния тунел и нахълтаха през аварийния изход в северния край на Х-релсовия път на ниво 6.
В подземната станция цареше пълен мрак.
Ужасяващ и непрогледен.
Тънкият лъч на фенерчето освети няколко трупа и дупката в централната платформа, където Елвис беше взривил циклонитовата си граната.
— Стълбите — каза Скофийлд и насочи лъча към вратата на пожарното стълбище вляво. Скочиха на платформата и затичаха към вратата.
— Лисица! Лисица! Чуваш ли ме?
Пукот. Шум.
Скофийлд отвори вратата…
… и веднага чу приближаващия се тропот на поне десет чифта ботуши.