Щамът Андромеда
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът Андромеда». Краткое содержание книги:
Свикан е свръхсекретен екип за борба с вируси и биологични и надпреварата започва. Защото постепенно ветровете ще отнесат вируса към Западното крайбрежие, където потенциалните жертви ще са десетки милиони.
За момент Хол гледаше с недоумение и си седеше на стола. Изведнъж разбра, втурна се към вратата, за да изтича коридора. В същия момент чу как нещо изсвистя и тежка стоманена врата му препречи пътя.
Стоун изруга:
— Хванахме се. Ако бомбата избухне, ще разпръсне микроорганизмите по цялата земя. Ще се получат хиляди мутации, всяка ще убива по свой начин. Никога няма да можем да се избавим.
Монотонният механичен глас повтаряше по високоговорителя:
ТОЗИ ЕТАЖ Е ИЗОЛИРАН. ТОЗИ ЕТАЖ Е ИЗОЛИРАН. ОБЯВЕНА Е ТРЕВОГА. ТОЗИ ЕТАЖ Е ИЗОЛИРАН.
За миг настъпи тишина, после се чу прещракване — сменяше се записът. Мис Гладис Стивънс от град Омаха, щата Небраска, съобщи тихо:
ОСТАВАТ ТРИ МИНУТИ ДО АТОМНИЯ ВЗРИВ.
XXIX. ТРИ МИНУТИ
Сирената отново зави тревожно. Голямата стрелка на всички часовници се премести на дванадесет, а малката започна да отчита времето. Стоп-часовниците светеха червено, а една зелена линия на циферблата показваше минутата на взрива.
Механичният глас повтори спокойно:
ОСТАВАТ ТРИ МИНУТИ ДО ВЗРИВА.
— Автомат — поясни Стоун. — Етажът е заразен и системата се задвижва. Не трябва да допуснем това.
Хол държеше в ръка ключа.
— Няма ли някакъв начин да се доберем до подстанцията?
— На този етаж не може. Всички сектори са изолирани един от друг.
— Но нали и на другите етажи има подстанции?
— Да…
— Как мога да стигна до тях?
— Никак. Всички пътища са отрязани.
— А централното ядро?
Централното ядро бе свързано с всички етажи.
Стоун сви рамене:
— Предохранителните системи…
Хол си спомни, че бяха разговаряли с Бъртън за това централно ядро. Теоретически по него можеше да се стигне директно до най-горния етаж. Но практически бе невъзможно, защото по окръжността бяха разположени лигаминови датчици, предназначени да попречат на някое лабораторно животно да се измъкне в централното ядро. В случай на произшествие по тръбите протичаше лигамин, производно на отровата кураре, в газово състояние, силно разтворимо във вода. Освен това имаше и автоматични пистолети със стрели, намазани с лигамин.
ОСТАВАТ ДВЕ МИНУТИ И ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ СЕКУНДИ.
Хол вече беше в лабораторията и наблюдаваше през стъклото вътрешното работно пространство. Някъде по-навътре беше и централното ядро.
Хол попита:
— Какви са шансовете ми?
— Никакви — отсече Стоун.
Хол се наведе и допълзя по тунела до пластмасовия костюм. Почака да се херметизира, взе един нож и отряза тунела, като ненужна опашка. Той вдиша с пълни гърди лабораторния въздух, пълен с микроорганизми, хладен и свеж.
Нищо не му се случи.
Стоун отиде в другата стая и започна да го наблюдава. Хол видя, че устните му се движат, но нямаше звук. След секунда мониторите се включиха и той чу гласа на Стоун: „… най-доброто, което можеше да измислим.“
— За какво говорите?
— За предохранителната система.
— Много съм благодарен — каза Хол и се придвижи към гумения уплътнител. Отворът беше малък и кръгъл и водеше право към централното ядро.
— Има само една възможност — каза Стоун. — Дозите са ниски. Изчислени са за десеткилограмово животно, т.е. колкото за една голяма маймуна. А вие сте най-малко седемдесет, нали? Бихте могли да издържите и по-голяма доза, докато…
— Докато умра — уточни Хол.
„Жертвите на кураре загиват от задух. Мускулите на гърдите и диафрагмата се парализират. Не е най-приятният начин за умиране“ — мислеше си Хол.
— Пожелайте ми успех — каза той.
ОСТАВАТ ДВЕ МИНУТИ И ТРИДЕСЕТ СЕКУНДИ — напомни гласът на Гладис Стивънс.
Хол проби уплътнението с юмрук, пропълзя в облак прах и влезе в централното ядро.
Тук беше тихо. Не се чуваха сирените, нямаше мигащи червени светлини. Обгърна го студена, метална, кънтяща пустота. Централното ядро беше десетина метра широко, боядисано в сиво. Всъщност то представляваше цилиндрична шахта с кабели и механизми по средата. На стената имаше стълба, която водеше до четвъртия етаж.
— Ще ви гледам на екрана на монитора — се чу гласът на Стоун. — Тръгвайте бързо по стълбата. Ей сега ще бъде пуснат газът.
След това се включи магнетофонният запис:
ЦЕНТРАЛНОТО ЯДРО Е ЗАРАЗЕНО. ОБСЛУЖВАЩИЯТ ПЕРСОНАЛ ДА НАПУСНЕ ВЕДНАГА ОПАСНАТА ЗОНА.
— Бързо! — извика Стоун.
Хол се заизкачва. Погледна назад — след него пълзяха бели облачета дим и покриваха пода.
— Ето го газа — съобщи Стоун. — Хайде по-бързо.
Хол тръгна бързо. Хващаше една след друга скобките, задъхвайки се от умора и вълнение.
— Датчиците ви засякоха — глухо промълви Стоун.