Лилия в нощта

Брет погледна Оли и заповяда:

— Напиши отговор от мое име. Съгласен съм е всичко, което предлага. После се погрижи някой от слугите лично да занесе писмото в шато „Сен Андре“. И щом сме започнали — преди да замина, ще напиша писмо на баща си. Друг слуга да му го отнесе. — Той се усмихна. — Иначе не се знае след колко седмици ще пристигне…

Оли кимна и тъкмо се канеше да излезе, когато гласът на Брет го задържа:

— Ти отговаряш за домакинството, докато съм във „Фокс Леър“. Вече казах на Ендрю и на другите. Този път ще отсъствам седмица или десетина дни. Ще ти пиша, за да ти съобщя кога точно се връщам. Искам всичко да е готово за тръгването ни.

Сабрина прие с облекчение вестта за заминаването на Брет. Оставаше й малко време да размисли над съдбовното решение и можеше само да се надява, че ще намери някакъв по-благоприятен изход.

Въпреки това Брет й липсваше много. В къщата цареше такава скука, че тя е ужас установи как започна да брои дните до завръщането му. За голям възторг на Франсиска, един слънчев следобед пристигна Карлос около пет дни след заминаването на Брет. Сабрина прие пристигането му със смесени чувства. Постепенно радостта, че го вижда, отстъпи място на неловкост и смущение. Присъствието му щеше само да усложни още повече положението й. Франсиска също допринесе за това, като настоя да го настани в къщата на Брет и високомерно заповяда да му приготвят стая. След поздравленията тримата се оттеглиха в двора, защото там беше най-хладно, и леля й обяви решението си. Сабрина се стресна от дръзкото несъобразяване с желанията на Брет и се опита да я разубеди:

— Лельо, мисля, че идеята ти не е много добра. Сеньор Дейнджърмънд…

Франсиска рязко я прекъсна:

— Какво ме интересува мнението му! Той не е тук. Освен това, щом Карлос вече е тук, положението ще се промени из основи.

— Как така? — промълви с подозрително мек глас Сабрина и хвърли въпросителен поглед към Карлос, който се изтягаше в един плетен стол.

Карлос я изгледа замислено. Не бе посрещнат така сърдечно, както очакваше. Веднага забеляза, че братовчедка му не приветства оставането му в дома на грингото.

— Има ли причини, поради които не мога да живея под един покрив е майка си и милата си братовчедка? Особено след като всичко се заплаща с твоите пари?

— Не е сигурно — озъби се Сабрина. — А докато си го изясним, това е негов дом. Сеньор Дейнджърмънд изрично заяви, че не желае да живееш тук. Разбира се, жалко е, че мисли така, но аз считам, че е най-добре да си потърсиш друга квартира, докато си в града.