Френска целувка

Целувката му бе толкова нежна и мила, утеха за тревогите й, а ароматът на одеколона му — толкова познат и успокояващ, топлината на тялото му — защита срещу всяка несигурност. Някаква уютна, мила сигурност я обгради, когато той я взе в ръцете си и накара света да изчезне — или поне да се смали до сладките, ограничени пространства на блаженото желание.

— Ще те накарам да забравиш — промърмори той, отпускайки тялото си върху нейното. — Обещавам.

— Би било чудесно. — Плъзгайки ръце върху раменете му, тя го дръпна по-наблизо до себе си. — Мога да се възползвам от някоя твоя запазена марка за забрава…

— Добре, защото…

— Не можеш да чакаш — прекъсна го Ники, харесвайки това, че и двамата бяха обсебени един от друг.

— Той не може да чака — поправи я той, а усмивката му беше едновременно сладка и секси и главата на ерекцията му приближаваше към нея.

Но когато влезе в нея, той го направи с такава внимателна сдържаност, сякаш разбираше колко уязвима е тя все още. Плъзна се във влажния канал бавно, деликатно, сякаш тя се нуждаеше от успокоение.

Макар че членът му, който си проправяше път в нея, правеше точно обратното, но докато стигне до целта си и я изпълни докрай, тя едва не припадна от копнеж. Не че тази негова загриженост и тревога за чувствата й не бяха също толкова силни афродизиаци. Сърцето и душата й се стоплиха, заедно с други, по-подходящи за случая части от нейната анатомия, които пулсираха и туптяха, обзети от похот и още копнеж. Ако мозъкът й не се фокусираше все повече към онези нервни центрове, които се намираха непосредствено до ерекцията му — които я обграждаха, — тя щеше да му каже, че умението му да всява забрава е първокласно. Само ако не чакаше, останала без дъх, следващото му ловко разклащане в нея, тя би могла да направлява този механизъм мозък-език, който й бе нужен, за да говори.

— Как е това? — промърмори той, плъзгайки ръце под дупето й, повдигайки я по-нависоко, за посрещне плавния му тласък надолу. — Така по-добре ли е?

Сякаш не знае, помисли си тя, толкова завладяна от пробождащото я удоволствие, че би отговорила в стихотворна форма, ако изобщо можеше да говори членоразделно.

Тя опита — защото обожаваше Хафез13, който знаеше всичко за страстта, но задъханият й отговор остана нечут, несвързан и определено не поетичен.

Но Джони разбра, защото той изпитваше същата безмълвна наслада. След всичките години чукане на други жени най-накрая извади късмет — цялото онова чукане бе нещо като пролог към това — истинското.

Преминавайки в бавен ритъм, той се опита да запамети всяка мъничка гънка и бразда в хлъзгавия й копринен канал. Това бе упражнение за доставяне на удоволствие, но може би той също така маркираше вътрешността й — изпълнявайки човешкия еквивалент на онова, което правят котките, оставяйки миризмата си, за да може да я разпознае като своя дори със затворени очи, в тъмното.

След като преодоля страха и ужаса си от сутринта, Ники се отдаде охотно на чувственото блаженство и забрава, приемайки вълните от плътско удоволствие като щедър дар.