„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Обаче замисълът на Хитлер не се ограничаваше със заграб-ването на Югославия. В директива № 25 от 27 март 1941 г. на въоръжените сили на фашистка Германия се поставяше задача най-напред „да се отреже крайната южна част на Югославия от останалата територия и да се заграби в свои ръце като база за продължаване на немско-италианското настъпление срещу Гърция“.
Управляващите кръгове на Англия, вместо да съсредоточат усилията на главното и решаващо направление непосредствено срещу хитлеристка Германия, разхвърлиха своите въоръжени сили за едновременно решаване на много военнополитически задачи. Те се стремяха да задържат за себе си завоюваната Киренайка, да отвоюват загубените колониални владения в Източна Африка и да заграбят нови колонии. Те смятаха също така да задържат своите позиции в Ирак и Сирия и да започнат териториално завладяване в Гърция за осъществяването на своите далечни бъдещи планове в Източна и Югоизточна Европа.
Английските политически и военни ръководители добре помнеха, че в Първата световна война им се удаде да създадат Солунския фронт и да се задържат в Гърция, а заедно с това и на Балканите. Такъв стратегически плацдарм на Балканите беше нужен на английския империализъм и във Втората световна война, за да установят пълен контрол над черноморските проливи.
Обаче през 1941 г. стратегическата обстановка беше съвършено друга. Фашистка Германия имаше свободен избор в поредността на стратегическите удари. Ето защо английският план за оказване военна помощ на Гърция с ограничени сили беше нереален.
Управляващите кръгове на Англия отдавна се стремяха да превърнат Средиземно море в „английско езеро“. Както е известно, те се опитваха да осъществят това още през 1915 г. Тогава Англия, като обеща на Русия Дарданелите, в същото време се опита зад гърба й да заграби сама проливите. С тази цел англичаните бяха организирали и дарданелската експедиция, която завърши с пълен провал на войските на галиполските полета, а на флота й — в Дарданелския пролив. Не по-малко осезателно по своите последствия за английските войски бе и поражението, което те понесоха в Гърция през април и май 1941 г.
За английските империалисти, също както и за хитлеристките, катастрофата на Мусолини в Гърция беше удобен случай за осъществяването на отдавна изготвените планове за заграб-ването на Гърция.
За териториалното заграбване на Гърция английските империалисти заедно с френските съюзници се готвеха още в началото на 1940 г. Гамлен, като съобщи на Даладие своето мнение за плана на операцията в Средиземно море, писа: „Напълно споделям гледището на адмирал Дарлан за първостепенната важност на териториалното заграбване, което той предвижда да се извърши в Гърция.“214 При това Гамлен особено подчертава, че този план напълно е съгласуван с английското адмиралтейство.
Следователно в своите планове по отношение на Гърция „съюзниците съвсем не изглеждат като наивни агънца“215. На 31 октомври 1940 г., само три дена след нападението на фашистка Италия над Гърция, английските войски заеха в залива Суда Бей (източно от Канея) най-хубавото пристанище на остров Крит (схема 20). През време на стоварването на английските войски в залива на Суда италианските торпедни катери успяха да повредят английския тежък крайцер „Йорк“. На 20 май 1941 г. този крайцер беше доунищожен от немската авиация.
През януари 1941 г. английското правителство заповяда на Уейвел да остави във Киренайка минимално количество войски и да подготви за изпращане в Гърция голяма част от английските войски, намиращи се в Египет. От командуващия английската армия „Нил“, О’Конор, веднага бяха взети почти всички самолети, като му оставиха само една ескадрила изтребители. През февруари—март стана прехвърлянето на английските войски от Египет в гръцките пристанища Пирея и Волос.
214
Die Geheimakten des französischen Generalstabes, s. 332.
215
Mikche. Unconditional Surrender, p. 241.