Възходът на Дерините
- Автор: Курц Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Алена Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възходът на Дерините». Краткое содержание книги:
Съдбата на Дерините — рицарите магьосници, и, разбира се, съдбата на Единадесетте царства зависят от способността на Келсън да потуши бунта по всякакъв начин… дори чрез забрана на магиите!
— Но ето, че са го сторили — прошепна Нигел и поклати глава. — Горкият Брайън. И горкият Келсън. Знаете, че вас ще обвинят за всичко, независимо от онова, което признавате. Аларик, какво ще правим сега?
Ала преди Морган да отговори, по вратата се разнесоха силни удари и Нигел разтревожен вдигна глава.
— О, Божичко, това навярно е Джихана! Тя научи за кръстчето. По-добре е да я пуснете да влезе, докато не е разбила вратата!
Преди някой да успее да се намеси, Келсън се приближи до вратата и дръпна резето. Както и се очакваше, разгневената Джихана се втурна в стаята с лице — буреносен облак. Но Келсън чевръсто затвори вратата под носа на стражите-придружители на кралицата. Джихана бе толкова вбесена, че без да се владее, незабавно се изправи пред Морган и Дънкан и ги нападна с отровния си език.
— Как смеете! — просъска тя през стиснати зъби. — Как сте посмели да се отнесете към него по този начин! И ти, отче Дънкан! — нахвърли се тя върху свещеника.
— Наричаш се служител на Бога! Убийците нямат право да носят такова име!
Тя протегна ръка, смъкна позлатеното разпятие от гърдите на Дънкан, силно почервеняла от гняв и го размаха пред очите му.
— Какво ще кажеш в своя защита? — заповеднически го попита тя, без да повишава ниския си, вледеняващ глас, с който бе започнала. — Настоявам да ми дадеш разумно обяснение за това, което си извършил!
Дънкан не отвърна нищо и тя се обърна към Морган, ала тъкмо да се нахвърли с гневни думи върху него, когато зърна Окото на Ром, просветващо с тъмни отблясъци върху ухото на Келсън. Тя застина на място като истукана, неспособна да повярва на очите си, и се обърна към сина си с хладен гняв.
— Ти, чудовище! — просъска тя. — Ти, изпаднало създание на мрака! Осквернил си гроба на собствения си баща и си станал убиец, за да унаследиш силата му! О, Келсън, виж какво е направил с теб проклетият Дерини!
Келсън я наблюдаваше безмълвен и печален. Как можеше да си помисли такова нещо за него? Как бе могла така да изопачи истината, че да го свърже заедно с името на Морган, в последното гнусно деяние, извършено в катедралата?
— Джихана — тихо промълви Морган, — не е това, за което си мислиш. Ние бяхме…
Джихана се обърна към него с вледеняващ гняв.
— Не искам и да чуя обясненията ти! — прокънтяха думите й като залп. — И ти забранявам да правиш предположения какво мисля за случилото се, ти, зъл дух! Първо поквари душата на съпруга ми, може би дори имаш пръст в смъртта му, а сега се опитваш да сториш същото и със сина ми; а Роджиър, бедният, невинен Роджиър е убит по най-зверски начин, докато е охранявал тленните останки на краля… — Гласът й се прекърши. — Е, сам си си виновен, Дерини. Нямам намерение да ти помагам в това, което ще извършиш. Що се отнася до Келсън, по-добре да не беше се раждал!
Келсън пребледня.
— Майко!
— Не се осмелявай да ме наричаш така! — процеди тя и извърна поглед от него, като се запъти към вратата. — Вече нямам нищо общо с теб. Нека Морган те придружи на коронацията. Не желая да виждам трона на Гуинид, узурпиран от един… един…
Тя се разхлипа горчиво и зарови лице в ръцете си, обърнала гръб на Келсън и другите. Келсън понечи да се приближи до нея, да я успокои, ала Морган го възпря с остър поглед. Ако имаха макар и нищожен шанс за успех, то трябваше да потърсят подкрепата на Джихана, дори да бе дадена неохотно или по принуда.
— Джихана? — тихо се обади той.
— Остави ме на мира — хълцаше тя.
Морган се приближи до нея и й заговори с много нисък глас.
— Джихана спирам да те утешавам. Трябва да направим някои неща тъкмо сега, а не ни остава много време. Келсън е невинен във всичко, в което го обвиняваш, и…
— Спести си лъжите на Дерините за някой друг, Морган — отвърна тя, избърсвайки очи и протегна ръка към резето на вратата.
Морган я изпревари и застана пред нея, като се облегна на резето и я погледна право в очите.
— Лъжите на Дерините ли, Джихана? — попита тихо той. — Използваш термина доста произволно, не мислиш ли? Особено за човек като теб.
Джихана застина на място и върху лицето й се изписа объркване, макар и да се стараеше да го прикрие.
— Какво искаш да кажеш?
— Не се прави на толкова невинна. Знаеш за какво става дума. Само се питам защо не се досетих по-рано. Това би обяснило много неща, които стори през всичките тия години.
— За какво говориш? — настоятелно запита Джихана, готова всеки миг да обърне гръб на поверително държащия се Морган.
— Ами за твоята Деринийска кръв, разбира се — спокойно изрече той. — Кажи ми, по майчина линия ли си я наследила, или по бащина? А може би и по двете едновременно?