Изкуплението на Аякс
- Автор: Фейгън Тринити
- Серия: Заветът на Мефисто #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0743-1
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Аякс». Краткое содержание книги:
— Хей, Саша, защо не разкажеш на господин Бруно как руската мафия застреля баща ти? — провикна се той преди часа.
— Що не вземеш да млъкнеш, Шрайвър? Престани да се заяждаш с нея и се връщай в пещерата — тросна му се Томас.
Другите също се развикаха.
Даже дружките на Джулиан го гледаха като боклук.
А и Бруно се мръщеше насреща му, макар и по съвсем различна причина. Брет бе златният му билет, онзи, който трябваше да привлича нови последователи на Ерикс, а пред очите му допускаше грешка след грешка, които само отблъскваха съучениците му.
Джакс седеше до Саша, за да й напомня да прикрива омразата си към Бруно. Когато часът започна, тя наведе глава и задраска в тетрадката си, а Бруно заразказва за войната през 1812 година. Както винаги, Джакс слушаше внимателно, дебнеше дали Бруно няма да се изпусне къде заминава, къде би могла да е срещата на Ския.
Към края на урока той обяви:
— Изпитът по история е следващия вторник, така че утре и в петък ще преговаряме целия материал за срока. За съжаление, аз самият няма да съм тук за изпита, но госпожица Роуз обеща да ме замести.
Джакс хвърли бърз поглед към Броуди и улови лекото му кимване. И той бе отбелязал чутото. Бруно нямаше да е в града следващия вторник. Значи имаха по-малко от седмица да разберат къде заминава и кой още ще присъства, да съставят план за акцията и да помолят М. да набави двойници.
После погледна Саша и направо му се зави свят. Щом се справеха с Бруно, щяха да приберат изгубените души, които бе създал в Телюрайд, а после Джакс щеше да се върне в планината и Саша щеше да го забрави. Беше я чакал хиляда години, а щеше да я познава по-малко от две седмици. Но той нямаше да я забрави, независимо колко живот му оставаше. Още хиляда, още милион години — без значение. Нямаше да я забрави.
Когато часовете най-после приключиха, Саша и Аманда тръгнаха към къщата на Шрайвър, следвани от Бу.
— Сигурно ще ти прозвучи малко странно, така че не се шашкай, но леля ми си пада малко кучка. С баща ми хич не са се спогаждали, а предполагам, че ме възприема като част от него, та трудно ме понася. Извинявам се предварително, ако се държи грубо.
— А, няма нищо. И майка ми се държеше отвратително, така че съм свикнала.
— Може и да не си е вкъщи. Беше заминала извън града, може още да не се е прибрала.
Но за съжаление Мелани си беше у дома. Когато влязоха, тя седеше в хола и пришиваше копчето на една риза. Вдигна глава и се усмихна на Аманда.
— Саша, колко хубаво! Довела си приятелка от училище. Как си? Аз съм лелята на Саша, Мелани.
— Здравейте — отвърна Аманда, видимо объркана. — Аз съм Аманда Родее.
— Искаш ли нещо за пиене, Аманда? Нещо газирано или чай?
— Не, благодаря ви.
Мелани така и не погледна Саша. Тази нова роля я плашеше до смърт. Какво ли ставаше?
Тръгна по стълбите, следвана от Аманда, и уплашено подскочи, когато Мелани подвикна след тях:
— Забавлявайте се, момичета, а ако искате да ви кача нещо, само извикайте.
— Наистина се държа отвратително, Саша — изкоментира сухо Аманда, когато влязоха в стаята.
— Нищо не разбирам. Откакто пристигнах в петък, се държи кошмарно.
— Може би се прави на мила, защото съм ти на гости.
— Най-вероятно. — Саша приседна на едното легло, а Аманда на другото, за да отметнат домашното по математика. После отвориха дрешника и затършуваха за нещо подходящо за Аманда.
Тридесет минути по-късно Аманда беше нов човек — в дънки с ниска талия и мек бял пуловер, който чудесно контрастираше с тъмната й коса и подхождаше на бледата й кожа. Първоначално бе възроптала срещу грима, но Саша настоя, и когато приключи, когато хвана част от косата й в хлабава плитка отзад, Аманда се погледна в огледалото и ахна.
— Ти си магьосница. И друг път съм пробвала да се гримирам и да си правя прически, но никога не съм изглеждала така.
Даже очилата й отиваха.
И като по поръчка, точно в този момент Крие почука на вратата и влезе, а очите му се разшириха.
— Аманда?
— Здрасти, Крис.
Той я огледа от главата до петите и отбеляза:
— Едва те познах. — А после се обърна към Саша. — Ще ходиш ли на мача?
— Да, а ти?
— Не, отказвам да гледам, ако Брет играе. Но си забравих учебника по химия, та се чудех дали можеш да ми го донесеш, ако така и така ще ходиш до училище.