Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Завиждам ви, непрекъснато сте заедно — въздъхна Чез. — А аз вече толкова дни не съм виждал Натали.
— Нищо, и на твоята улица ще има празник — уверих аз приятеля си.
— Дано да е по-скоро — още веднъж въздъхна той. — Че сега са само сиви делнични дни.
Бих нарекъл нашите безумни дни във форта по много начини, само не и „сиви“.
— Не си измисляй.
— Аз не… — Чез изведнъж млъкна. — О, я виж кой идва!
Докато разговаряхме, в залата се появи неканен гост.
— Нима Майстор Ревел е дошъл, за да ме премести окончателно в изследователския център? — огорчено казах аз.
Винаги когато реша, че всичко е прекрасно, животът моментално ми сервираше поредната гадост.
— Суров мъж. Потръпвам само като ме погледне — направи гримаса приятелят ми. — Но въпреки всичко теб няма да те дадем за опити, а след днешната демонстрация Ленди и Шорт със сигурност няма да отстъпят толкова ценен кадър. Та вас двамата с Велик спокойно можем да ви изпращаме на самостоятелна разходка в Прокълнатите земи!
Предполагам, че имаше известно основание. Ако можехме да използваме моите неживи вместо хора, това значително щеше да опрости работата на скаутите и в пъти ще намали смъртността сред тях. Но, разбира се, можем да говорим сериозно за това едва след пълноценни изпитания в гората. А до това може и да не се стигне…
Майстор Ревел поздрави Ленди и между тях започна оживен спор. Алиса постоя редом с тях — не че подслушваше, просто се вслушваше — след което тръгна към нас.
— Ох, не ни провървя — каза вампирката, още щом се приближи.
— Какво има?! — бързо попита Чез.
— Ще ме вземат, нали?! — присъединих се и аз към него.
Алиса седна до мен и сложи ръката си върху моята.
— Никой няма да те вземе от мен. Няма да повярваш, но Майстор Ревел е дошъл, за да убеди Шорт да ни изпрати на нощно дежурство.
Охо! Очаквах какво ли не, но само не това. Защо ли така изведнъж? Мислех, че моята особа е твърде ценна за такава опасна работа.
— Още тази нощ ли? — уточних аз.
— Според мен, да — потвърди Алиса. — Разбира се, ако успее да убеди нашия капитан.
— Този може да убеди всекиго — изсумтях аз, все още несигурен дали да се радвам на тази новина или не.
Нали уж искахме да попаднем в Прокълнатите земи и да усетим върху себе си цялата прелест, ужас и очарование на това място. Вече успяхме не само да се запознаем с много твари, но и да се справим с тях в честен или не особено честен бой. Разбира се, ние ясно осъзнавахме, че там е много опасно, но сега това беше изучена по учебник и заради това — напълно разбираема опасност.
След като поговори с капитана и Ленди, плешивият Майстор дойде при нас.
— Е, Зак, как е самочувствието днес?
— Отлично! — рапортувах аз.
— Виждам оптимизма ти — едва забележимо се усмихна Майстор Ревел. — Чудесно, ще ти е нужен. Двамата с Орион обсъдихме нещата и стигнахме до извода, че след като си успял да използваш магия само в екстремална ситуация, си заслужава да създаваме още и още такива. Докато не възстановиш способностите си напълно.
Главното е да не пукна в някоя от тези ситуации. От друга страна, исках да си върна способностите, разбира се, няма спор.
— Значи днес и тримата ще сме на нощен патрул?
— Четиримата — поправи ме Майсторът.
— А кой е четвъртият?
Е, напълно логично е да изпрати с нас някой от по-опитните.
— Наив. Той вече е напълно здрав.
Охо, това вече е изненада!
— Ура! — хорово възкликнахме ние. — А къде е той сега?
— В столовата, разбира се, къде другаде? Възстановява силите си. Между другото, време е и вие да отивате на обяд. После можете да почивате до края на деня. И ти, Зак, днес си освободен от работа в изследователския център. За останалото ще ви съобщят Ленди и Шорт.
Това си беше добра новина! Признавам, вече се уморих да ми правят анализи и да обикалям от кабинет в кабинет, за да се подлагам на безкрайни изследвания.
— Така че — успех тази нощ! — приключи разговора Майстор Ревел.