Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
КНИГА ЗА ЖИВОТА, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ВСИЧКО ОСТАНАЛО!Каква е тайната на БИТИЕТО?Възможно е да има милиарди планети, пълни с живот, вероятно дори разумен. Тогава къде са всички? Дали цивилизациите допускат отново и отново едни и същи фатални грешки? Дали не сме първите, пресекли успешно минното поле и избегнали всеки капан, за да научим тайната на Битието?Астронавтът Джералд Ливингстън улавя кристал, носещ се сред космическия боклук. Дали находката му е извънземен артефакт, изстрелян през огромната космическа бездна, за да донесе някакво послание от далечна цивилизация?„Присъединете се!“ Какво означава тази изкусителна покана? Да се включим към някаква велика федерация на свободни раси ли? Но какви са онези слухове, че този междузвезден вестител може да не е първият? Дали на Земята не са паднали и други кристали през последните 9000 години? Някои от които отправят поздрави и покани, а други… предупреждение?Този шедьовър на научната фантастика съчетава чисто научните размишления и забързания екшън със завладяващи идеи и образност, с които Дейвид Брин, авторът на „Пощальонът“ и серията за Ъплифта, е известен на повече от двадесет езика.
— Камъните са паднали в зората на времето. И се твърди, че хората говорят с тях най-малко от девет хиляди години. И през цялото това дълго време камъните са говорели за деня на кулминацията. И този отдавна предречен ден може би най-сетне е настъпил.
Мей Лин се приближи зад Бин — доколкото можеше, защото кърмеше детето. Той не дръпна ръцете си от нещото на масата, но се зарадва, че тя го прегърна през кръста и пропъди донякъде студа, който чувстваше вътре в себе си.
— Значи… — Бин преглътна. — Значи ти не си извънземно?
— Аз? — Пингвинът го зяпна за момент, след което изкряска, което явно бе механичният еквивалент на смях. — Разбирам как би могъл да стигнеш до това погрешно заключение. Не, Пен Сян Бин. Аз съм човешко творение. Също като тази змия. — Ноктите стиснаха още по-здраво изкуствената змия. — Тя е изпратена от различна, доста по-безжалостна група хора. Съперниците ни също искат да научат повече за междузвездните пратеници.
Междувременно създанието в камъка като че ли се обезсърчи: може би разбираше, че никой не чува думите му. Трептенето се усили, после спря. След това демонът се пресегна напред, сякаш към Бин, и започна да рисува в нищото, до самата граница помежду им. Навсякъде, където минаваше покритата с люспи ръка, оставаше следа от мастилен мрак… и накрая Бин осъзна какво е това.
Калиграфия. Създанието рисуваше фигура — идеограма — в плавен, архаичен на вид стил. Символът беше сложен, състоеше се най-малко от двайсет части. „Де да бях по-образован“ — помисли си Бин, докато гледаше със страхопочитание завършената форма, която туптеше на повърхността на светещия камък-свят. Симетрично прекрасна и същевременно назъбена, заплашителна, тя някак приковаваше погледа му и накара сърцето му да заблъска в гърдите.
Сян Бин не познаваше знака. Но всеки с бегло познание на китайски можеше да разпознае радикала, основния символ, на който се основаваше той.
Опасност.
ПРОТИВОПОЛОЖНИ МЪДРОСТИ
Опасността вече е толкова голяма за всеки индивид, всяка класа, всеки народ, че храненето на илюзии е нежелателно. Времето не търпи да бъде спирано; и дума не може да става за благоразумно отстъпване или мъдър отказ. Само мечтателите вярват, че има изход. Оптимизмът е страхливост.
Освалл Шпенглер, „Човекът и техниката“, 1932
В добри времена песимизмът е лукс, а в лоши — сбъдващо се, фатално пророчество.
Джеймс Касио, „Отвори бъдещето“, 2005
24.
Светът гледа
— Защо трябва да нося това нещо? — измърмори Джералд и подръпна ръкава на изпраната и изгладена парадна униформа: имаше предвид онова, което беше отдолу — бучка на ръката му. Имплантирано телеметрично устройство на НАСА.
— О, я стига си хленчил — сгълча го генерал Хидеоши. В действителност генерал-майорът беше още по-дребна, отколкото изглеждаше на екрана, което имаше парадоксалния ефект да прави ранга й още по-внушителен. Звездите на раменете й блестяха под сценичните прожектори. — Носиш импланти, откакто си започнал обучението си.
— За определяне на здравословното състояние, записване на биологични показатели и за подаване на стимулиращи вещества по време на работа. И след мисиите ги изключвахме. А това чудо е огромно! И знам, че не ми проверява просто кръвното.
Акана сви рамене.
— Такава е цената на свободата, приятелю. Сам избра ролята на опитно зайче, като постави ръката си върху онова нещо. — И кимна към лъскавия белезникав Обект в покритото с филц гнездо, намиращ се на метър от Джералд върху заседателната маса. — Или това — посочи ръката му, — или дълбока карантина. Все още можеш да избираш, нали знаеш. Нищо не ти пречи да се върнеш в резервоара.
— Не, благодаря — изсумтя Джералд.
— Няма за какво — изкиска се Акана.
Джералд не спомена другите импланти, за които само подозираше — като някакво чуждо тяло, което се носеше в лявото му око и проверяваше светлината, без да блокира ретината му. Гледащо към света през собствена зеница. И по същество виждащо същото, което виждаше и той. Сякаш не беше достатъчно, че десетина други членове на екипа гледаха всеки път, когато общуваше с Пратеника от МЕО. Това бе само едно от многото имена на този предмет.
„Нарекоха го моето «яйце». Галактически геод на Джералд. Или Хавански артефакт. Или нещото, уловено от боклукчията-каубой Ливингстън с космическото му ласо. По-добре да се окаже нещо безобидно, защото оттук нататък името ми е свързано с всичко, което то прави. Добро или лошо.“