Обратими грешки
- Автор: Търоу Скот
- Серия: Окръг Киндъл #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обратими грешки». Краткое содержание книги:
— Честно казано, любопитна съм, Артър. Наистина съжалявам, че не чух Ерно в Ръдярд. Не знам дали е заради вестниците, или нещо друго, но все по-силно чувствам, че не ми е безразлично. Но няма ли да е… необичайно, ако сега вляза там?
— Ще попитам дали някой има нещо против — обеща той, отвори тапицираната с кожа врата и повика пристава, за да му съобщи, че Джилиан е с него, така че трябва да й се намери място.
Както бе очаквал, Мюриъл нямаше нищо против Джилиан да присъства. В крайна сметка елемент на нейното поведение в залата бе да се преструва, че не я е грижа дали в съда са дошли Господ и всичките му ангели, за да проследят начина, по който ще проведе кръстосания разпит. Когато съдия Харлоу се възкачи на престола си, Артър помоли да се приближат. Харлоу беше достатъчно върлинест, за да придърпа стола си и да се надвеси през писалището, а Артър попита дали съдът би имал нещо против присъствието на госпожица Съливан — съдията, произнесла присъдата над Роми Гандолф — и накратко обясни как се е стигнало до идването й тук.
— Джилиан Съливан значи? — попита Харлоу. Погледна я, присвил очи зад дебелите лещи на очилата си. — Онази същата?
Артър кимна. Съдията попита Мюриъл дали има възражения.
— Възразявам срещу факта, че не сме били информирани, когато е получила писмото, но ми е безразлично дали е тук, или не. Тя няма роля в слушането на това дело.
— Предполагам, тя би искала да се увери, че е така — коментира Харлоу и допълни: — Не бих казал, че мога да я обвиня. Добре, да почваме.
Съдията отпрати адвокатите по местата им, но докато се връщаха, Артър забеляза, че всички — Мюриъл, Томи Молто, Керъл Кийни, Лари, дори самият съдия и естествено Артър — гледат Джилиан, която седеше перфектно облечена и абсолютно невъзмутима на последния ред до пътеката. В този миг Артър осъзна, че тя е права. Джилиан имаше свой залог в това дело, при това може би по-истински от този на повечето от останалите. Защото в известен смисъл тя бе обвиняемата тук. Важното сега бе дали преди десет години, по една или друга причина, тя бе произнесла присъда, повлияна от обратими — и фатални — грешки. Джилиан изтърпя погледите им, без да мигне, макар всички те да се нуждаеха от отговор.
18.
13 юни 2001
Кръстосаният разпит на Ерно
— Въпросът, господин Ердай — каза Мюриъл, — истинският въпрос е тогава ли сте лъгали, или лъжете сега? — Още преди Харлоу да й даде думата, Мюриъл бе заела мястото си пред Ерно; напомняше на Лари за боксьор, скочил от столчето си, преди гонгът да е обявил началото на рунда. Но после бе направила малка пауза — драматичният ефект бе подсилен от дребничката й, но гъвкава фигура, фокусирала върху себе си вниманието на цялата съдебна зала, — преди да зададе първия си въпрос.
— Тогава — късо отговори Ерно.
— Това лъжа ли е?
— Не.
— Но вие лъжете, господин Ердай, нали така?
— Както всеки друг.
— През хиляда деветстотин деветдесет и първа излъгахте детектив Старчек, нали?
— Да, мадам.
— Излъгахте и метнахте примката на врата на друг човек. Това ли искате да ни кажете?
Клечката за зъби се премести от единия ъгъл на устата на Ерно в другия, преди той да каже „да“.
— Поведение, заслужаващо презрение, нали така?
— Не е нещо, с което човек може да се гордее.
— Но макар да сте презрян лъжец, сега искате от нас да ви повярваме. Правилно ли съм ви разбрала?
— Защо не?
— Ще стигнем и до това, господин Ердай. Между другото, представих ли ви се?
— Знам коя сте.
— Но отказахте да се срещнем, нали?
— Защото това само щеше да засили впечатлението, че лъжа, а аз казвам истината.
Разположен на стола си, Харлоу леко се поусмихна. На Лари започваше да му се струва, че съдията се наслаждава на размяната на удари.
— Добре, нека се уверя, че съм разбрала какво се опитвате да ни кажете, господин Ердай. Вие ни казвате, че сте убили трима души през юли деветдесет и първа година. И в продължение на три месеца полицията не е успяла да ви разкрие, така ли е?
— Така е.
— А вие искахте ли да ви хванат?
— Как мислите?
— Мисля, че бихте направили всичко по силите си, да не бъдете заловен. Правилно ли разсъждавам?
— Горе-долу.
— Вие имате много приятели в полицията, вярно ли е?
— Доста.
— Значи знаехте, че следствието е мъртвородено, предполагам?