Ръкописът на Чансълър
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Колечкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Чансълър». Краткое содержание книги:
Робърт Лъдлъм не прикрива становището си по тези въпроси, чиито отговори внушава по извънредно въздействуващ начин. В този негов роман художествената измислица се оказва част от една ужасяваща и смразяваща реалност. „Ръкописът на Чансълър“ ще увлече много от читателите с драматичното напрежение и наситеността на криминалната интрига, но това произведение е постижение на друг жанр, формулиран по-скоро с политически, отколкото с литературен термин.
Книгата на този популярен американски писател не случайно бива окачествявана като „политическа антиутопия“, като „политически черен роман“. И може би дори самият факт, че ние едва ли някога ще разберем какъв точно дял има истината в измислицата, озаглавена „Ръкописът на Чансълър“, допринася особено силно за ефекта на романа.
— По-скоро необичайно. Не знам дали е забележително. Ако действуваме както трябва, романът му ще се превърне за него в действителност.
Браво отпусна пръсти и положи ръце върху стола.
— Което ни довежда до романа и вашето схващане за него. Макар да ми изглежда немислимо, все още ли поддържате мнението, че обектът на нашите търсения е член на „Инвър Брас“?
— Позволете ми първо да ви задам един въпрос. Когато ви помолих да свикате членовете на заседание преди два дни, дадохте ли им информацията, която ви препоръчах? Че Чансълър се е срещал с момичето?
— Бих ви казал, ако не съм.
— Знаех, че не сте съгласен с мен.
— Несъгласието ми се диктуваше от твърдо убеждение. Но същото това убеждение ме накара да последвам указанията ви, за да докажа, че не сте прав. — Браво говореше с недомлъвки, почти неразбираемо. — Какво ще ми отговорите? Още ли сте убеден, че човек от „Инвър Брас“ притежава досиетата?
— Ще знам след ден-два.
— Това не е отговор.
— Това е всичко, което мога да кажа. Мисля, че съм прав. Фактите сочат натам.
Сейнт-Клеър се изправи.
— Защото им съобщих за Чансълър и момичето и им дадох името на генерала ли?
— Не само името, но и обстоятелството, че от служебното му досие се губят осем месеца.
— Неубедително! Този, който държи досиетата на Хувър, го знае…
— Разбира се. Но измамната уловка — събитията в Часонг са станали тъкмо през тези месеци. Според мен, каквото и да се е случило в Часонг, каквито и военни решения да е предприел Макандрю или да е отказал да предприеме, Часонг не може да бъде достатъчно основание да напусне поста си в армията. Ако само това е причината, то в Пентагона има достатъчно хора, които биха го принудили да се оттегли още преди години.
— Вероятно неприятен инцидент — съгласи се Браво, — но не и фатален. Може би фигурира в досието му, но не като най-изобличителната му част.
— Просто прикритие — продължи Варак. — Друго нещо е станало, то може би е свързано с Часонг, а може би не. Ако допуснем, че имат връзка — което сме длъжни да допуснем, — то другото е онова, което ще ни доведе до досиетата на Хувър.
— Значи, искате да ме уверите — поде Сейнт-Клеър, като отклони поглед, — че за тези двадесет и четири часа от заседанието на „Инвър Брас“ до пристигането на Чансълър в дома на Макандрю уловката е била извлечена от досието. Миналата вечер членовете на „Инвър Брас“ за първи път чуха за съществуването на Чансълър, да не говорим за Макандрю.
— За първи път групата „Инвър Брас“ чува за Чансълър, но не и човекът, който притежава досиетата. Знаели са, защото Чансълър установи връзка с две от жертвите. С Макандрю и Роулинс. Не оспорваме, че те са жертви, нали?
— Съгласен съм, разбира се. — Браво се надигна от стола си. — Тогава всичко се свежда до една специфична информация: свързването на Чансълър с дъщерята на Макандрю. Тръгването им за къщата в Роквил. И вместо да го пратят в задънена улица, измислят хитростта с Часонг. За да хвърлят Чансълър в друга посока.
— Точно така — твърдо го подкрепи Варак. — Иначе защо да използуват Часонг?
— И все пак защо мислите, че човекът е член на „Инвър Брас“?
— Защото никой освен нас не знае, че Чансълър е влязъл във връзка с момичето. В това мога да ви уверя. Само ние подслушваме телефоните му, само ние го следим. А независимо от това дванадесет часа след заседанието на „Инвър Брас“ в къщата на Макандрю влизат с взлом и подхвърлят на Чансълър внимателно обмислена примамка. Тези дванадесет часа са били достатъчни да се прегледа досието на Макандрю и да се изработи уловка със събитията в Часонг.
Сейнт-Клеър тъжно кимна:
— Твърде сте убедителен.
— Убедителни са фактите. По-добре да не беше така.
— И аз бих искал, ей богу. Член на „Инвър Брас“! Най-достойните хора в държавата! Вие го допускате като вероятност. А аз изключвам тази вероятност като невъзможна.
— Но не и Чансълър. При него е ясно още в началото. Когато започнахме с него, вие сам казахте, че той не е ограничаван от условности и факти. А между другото, в романа неговият „Инвър Брас“ се нарича „Ядрото“.
Сейнт-Клеър се загледа в стената, където преди малко прожектираха видеозаписите.
— Реалност и въображение! Невероятно! — И не довърши мисълта си.
— Нали това искахме, на това се надявахме.
— Да, така е. Казахте, че ще ми отговорите с положителност до ден-два?
— Със сигурност, ако междувременно свикате още едно заседание на „Инвър Брас“. След погребението на Макандрю. Искам да им съобщим още две имена.
— О! Чии имена?
— Първо, на журналистката Филис Максуел. Тя е …