Дюн (Том трети)
- Автор: Херберт Фрэнк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дюн (Том трети)». Краткое содержание книги:
Осъзна също така и настоящата ѝ реакция. Честност. Тази нейна черта имаше възможно най-голяма притегателна сила, а служеше и на повече от една цел.
— Тук съм, за да ти преподам много неща — каза тя, — не го правя по твое нареждане.
— Всички изпълняват заповедите ми! — настоя Шийена. Едва-що влязла в пубертета, а вече на аристократично равнище. О, богове, създадени от нас! Какво ли ни очаква?
Момичето се смъкна от стола и се изправи, вгледано в Одрейди с въпросително изражение. Очите му бяха на височината на нейните рамене. Отсега личеше, че ще бъде високо и с налагащо се присъствие. Ако оцелееше, естествено.
— Отговори ми на някои въпроси, а на други не пожела — каза Шийена. — Спомена, че сте ме чакали, но не ми обясни причината. Защо не ми се подчиняваш?
— Въпросът ти е глупав, детето ми.
— Продължаваш да ме наричаш дете?
— А не си ли такова?
— Вече имам менструация.
— Но все още си… дете.
— Жреците ми се подчиняват.
— Защото се страхуват от тебе.
— А ти?
— Мен не ме е страх.
— Най-сетне! Отегчително е, когато всички се боят от теб.
— Жреците мислят, че те праща Бог.
— А ти не го ли мислиш?
— Нима трябва да го правя? Ние…
Одрейди млъкна при влизането на нова пратеница, чиито пръсти заиграха, предавайки мълчаливо послание:
„Четирима жреци слушаха. Убити са. Всички бяха подлоги на Туек.“
Отпрати с махване приносителката на съобщението.
— Тази пък разговаря с пръсти — каза Шийена. — Как го прави?
— Задаваш твърде много неуместни въпроси. А още не си ми казала, защо трябва да гледам на теб като на средство Божие.
— Шейтан ме пощади. Отивам в пустинята и му говоря, когато дойде.
— Защо го наричаш Шейтан, а не Шай-хулуд?
— Всички ми задават този глупав въпрос!
— Е, да чуя глупавия ти отговор.
Начумереното изражение се върна на лицето на Шийена и тя каза:
— Причината е в срещата ни.
— И как се срещнахте?
Момичето наклони на една страна главата си, погледна за миг нагоре към светата майка и отсече:
— Е, това е тайна.
— Знаеш ли как се пазят тайни?
Шийена се изпъна и кимна, но Одрейди долови несигурност в жеста ѝ. Явно имаше усещане кога го насочват към задънена улица!
— Чудесно! — рече тя. — Опазването на тайни е сред най-важните неща, които преподава една света майка. Радвам се, че няма да се спираме на въпроса.
— Но аз искам да науча всичко!
Гласът ѝ беше прекомерно сприхав. Твърде слаби емоционални задръжки.
— Трябва да ме научиш на всичко! — продължи да настоява Шийена.
Време е за камшика — помисли Одрейди. Момичето бе изговорило и показало достатъчно, за да вдъхне увереност дори на някоя посредствена послушница, че може да бъде сигурна за ефективността на контрола си над него.
Като си послужи с Гласа, само че този път с максималната му мощност, Одрейди каза:
— Дете, не си позволявай да ми държиш подобен тон! Недей, ако все пак искаш да научиш нещо!
Шийена замръзна. Необходима ѝ беше повече от минута, докато осъзнае какво се бе случило. Но след като се отпусна, лицето ѝ грейна в сърдечна и топла усмивка:
— О, колко се радвам, че дойде! Страшно скучно ми беше напоследък.
По сложност нищо не стои над човешкия разум.