Владетелят (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част I)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
— Те обаче ще твърдят, че оттеглянето не означава прекратяване на търговските им операции тук — отбеляза Енг.
— Прах в очите! — хладно отвърна Сойър: — Ние с теб, а и всички останали бизнесмени в колонията отлично разбираме, че едва ли ще имат предишното си влияние. Изтеглят ли капиталите си, те автоматически се превръщат в аутсайдери. Следователно ще предпочетат да прекратят и цялата си дейност…
— Но китайските търговски компании остават — напомни му Енг. — Т. И. Чун и Тцун-Трите клетви държат спедиторските линии и складовите площи, а „Файв стар пасифик“ има големи инвестиции не само тук, но и на Новите територии.
— Предполагам, че сътресенията на пазара ще се отразят тежко на Тцун. Той има доста сериозни финансови проблеми. Участва в строителството на китайската атомна централа „Кам Санг“ съвместно с „Матиас Кинг“ и оттеглянето им ще го постави в доста деликатно положение.
— В такова положение ще бъдат и комунистите, особено ако в понеделник индексът Ханг Сенг наистина падне.
— Ще падне, можеш да бъдеш сигурен в това. И ние трябва да сме готови да извлечем съответната полза. Войната между Т. И. Чун и Тцун-Трите клетви може да се окаже от полза за нас. Войните винаги изтощават участниците в тях, независимо на какъв фронт се водят…
— „Пак Ханмин“?
— Да, посредникът на Тцун. Чрез „Пак Ханмин“ и сделката за строителството на „Кам Санг“ Тцун се стреми да укрепи позициите си на континента. Само широкомащабен проект като „Кам Санг“ може да му помогне в това отношение — очите на Сойър заблестяха: — Може би открихме ахилесовата пета на могъщия си враг, а?
— Не мислиш ли, че същите мисли ще минат през главите на Чунг и Блустоун?
— Ще почакаме и ще видим — отвърна Сойър и отмести празната кутия със закуската си.
Питър Енг стана и започна да прибира остатъците от бюрото на тайпана.
— Как може комунистите да ни пробутват толкова глупави номера? — промърмори той. — Петдесетгодишният преходен период не означава нищо. Той със сигурност няма да стабилизира цените на недвижимата собственост.
— Според мен те нямат ясна идея как да се справят с положението — поклати глава Сойър. — То е ново за тях, а китайските комунисти по традиция не умеят да се възползват от промяна в обстановката… Ще изпратят ли войски, или не? Ще се включат ли в управлението на колонията след 1997 година? Ще национализират ли промишлеността? Никой не знае това, а най-малко те…
— Но при всички случаи ще се появят тук. Защото в крайна сметка си остават прагматици и знаят, че имат нужда от нас точно толкова, колкото ние — от Хонконг. Земя не им трябва, едновременно с това им липсва опит в бизнес администрацията и, още по-лошо, в контактите с останалия свят. Затова им трябва посредник, поне на първо време. За да не се излагат пред света.
— Те имат нужда от администриране на новата китайска провинция, в каквато ще се превърне Хонконг след изтичане срока на концесията. Англичаните ще си приберат губернатора, но това няма да има значение, тъй като губернаторите отдавна нямат власт. Всичко ще бъде в ръцете на китайците, които хубавичко трябва да помислят дали да затварят този канал към богатствата на Запада.
— Решението на „Матиас Кинг“ сигурно е голямо нещастие за тях…
— Това е така, но по-важно е какво ще направи щастливи нас…
Замълчаха и се заслушаха в пробуждането на голямата административна сграда. Започнаха да жужат телефони, разноцветни лампички замигаха по конзолите. Меко се захлопваха врати, чуваха се приглушени гласове.
— Тайпан?
— Кажи, Питър — промълви Сойър, без да повдига спуснатите си клепачи.
— За какво искаше да разговаряме?
— За Мики — въздъхна Сойър.
— За Мики?
— Сънувах я през нощта. Каза, че духът й срещнал друг дух и искала да се ожени за него… — Мики беше умряла още бебе, но духовете нямат възраст. Според китайското мислене духовете също могат да бъдат самотни, да се стремят към щастие и пълнота.
— Но това е чудесно, тайпан — приведе се напред Енг. Сънища като този са често срещано явление сред китайците, изгубили деца. Интересното беше, че Сойър сънува такива неща — чужденците обикновено нямат достъп до толкова изтънчени емоции. Но тайпанът беше нещо различно, неговото мислене отдавна се докосваше до китайската култура. — Сега духът й ще бъде щастлив. Каза ли за кого иска да се омъжи?
— Ето го името — промърмори Сойър и побутна лист хартия върху бюрото. — Ще ни трябва „Сам Ку“, за да научим адреса на семейството и да започнем приготовленията за сватбата на духовете…