Опасно богатство

— Разкажи ми пак за Америка — помоли момиченцето.

— Америка е толкова далеч, че сутрин на слънцето му трябват четири часа, за да се добере до там.

— Хората там цялата сутрин в леглото ли прекарват?

— Да. Стават към обяд и тогава закусват.

Сестра му звънко се разсмя.

— Значи са мързеливи!

— Не наистина. Разбираш ли, там не се стъмва преди полунощ, затова те трябва да работят през цялата вечер.

— И после си лягат късно! Аз обичам да си лягам късно. И Америка ми харесва. Защо не можем да дойдем с теб?

— Иска ми се да бе възможно, Доти. — Хю наистина копнееше за това.

В продължение на години нямаше да види сестричката си. Тя щеше много да се е променила, когато той се завърне. Вече щеше да разбира какво представляват часовите пояси.

Септемврийският дъжд барабанеше по прозорците, а долу в залива вятърът разгневено люшкаше вълните, но тук в камината гореше весел огън, а на пода пред нея имаше мек килим. Хю прибра няколко книги: „Съвременни методи на търговията“, „Успешният търговски чиновник“, „Богатството на народите“, „Робинзон Крузо“. По-възрастните чиновници в банка „Пиластър“ се отнасяха с презрение към онова, което наричаха „книжни познания“. Те често твърдяха, че най-добрият учител е опитът — обаче грешаха. Хю бе успял да разбере как функционират различните отдели много по-бързо, именно защото бе изучил първо теорията.

Отиваше в Америка по време на криза. В началото на 70-те години на осемнайсети век няколко банки бяха отпуснали големи заеми срещу обезпечение със спекулативни акции на железопътни компании. И когато изграждането на железниците се сблъска със сериозни затруднения в средата на 1873 г., тези банки започнаха да проявяват признаци на нестабилност. Преди няколко дни „Джей Кук енд Ко“, банката посредник на американското правителство, беше банкрутирала. Повлече със себе си и „Първа Вашингтонска национална банка“ — новините стигнаха до Лондон още същия ден, благодарение на трансатлантическия телеграфен кабел. В момента пет нюйоркски банки бяха преустановили дейността си, включително „Обединена тръстова компания“ (една много голяма банка), както и отдавна установената и солидна „Занаятчийска банкова асоциация“. Фондовата борса бе затворена. Много компании щяха да фалират, хиляди хора щяха да останат без работа, бизнесът щеше да пострада, а банка „Пиластър“ щеше да действа много по-предпазливо и с по-малки мащаби в Америка — поради тази причина на Хю щеше да му е по-трудно да направи нещо, с което да си заслужи признание.