Сянката на вятъра

Отец Фернандо сви устни и повдигна едната си вежда.

— Жулиан умря преди повече от петнайсет години, а Алдая замина за Аржентина — сухо рече той.

— Познавахте ли ги? — попита Фермин.

Свещеникът спря острия си поглед върху всеки от нас, преди да отговори.

— Бяхме съученици. Мога ли да узная защо проявявате интерес към тази работа?

Още се чудех как да отговоря на въпроса му, когато Фермин ме изпревари.

— Тъй се случи, че се озовахме във владение на редица предмети, които принадлежат или са принадлежали — защото правното тълкувание по този въпрос е донякъде неясно — на споменатите двама души.

— И какво е естеството на въпросните предмети, ако смея да попитам?

— Умолявам Ваша милост да приеме нашето мълчание, защото Бог знае, че има безброй причини да проявим добросъвестност и потайност, нямащи нищо общо с неоспоримото доверие, което заслужават Ваше превъзходителство и орденът, представляван от вас с такава доблест и благочестие — скорострелно издърдори Фермин.

Отец Фернандо явно всеки миг щеше да изпадне в шок. Реших отново да подхвана разговора, преди Фермин да си е поел дъх.

— Предметите, за които говори господин Ромеро де Торес, са от личен характер, сувенири и вещи с чисто сантиментална стойност. Това, за което бихме ви помолили, отче, стига да не ви затрудняваме прекалено, е да ни разкажете какво си спомняте за Жулиан и за Алдая от вашите ученически години.

Отец Фернандо ни гледаше все още с подозрение. За мен бе очевидно, че обясненията, които бяхме дали, не стигаха, за да оправдаят нашия интерес и да осигурят сътрудничеството му. Хвърлих отчаян поглед към Фермин, като се молех да излезе с някой ловък трик, с който да спечелим разположението на свещеника.

— Знаете ли, че приличате малко на Жулиан като млад? — попита ненадейно отец Фернандо.

Очите на Фермин светнаха. Ето на, помислих си, ще заложим всичко на тази карта.

— Колко сте проницателен, Ваше преподобие! — възкликна Фермин, като се преструваше, че е удивен. — Прозорливостта ви безжалостно разобличи нашия маскарад. Някой ден ще станете най-малкото кардинал, ако не и папа.

— За какво говорите?

— Та нима не е ясно и очевидно, Ваша светлост?

— Честно казано, не.

— Можем ли да разчитаме на тайната на изповедта?

— Намираме се в градина, не в изповедалня.

— За нас е достатъчна вашата дискретност на духовно лице.

— Имате я.

Фермин изпусна дълбока въздишка и ме погледна меланхолично.

— Даниел, не можем повече да лъжем този свят воин на Христа.

— Разбира се, че не… — потвърдих аз, напълно объркан.

Фермин се приближи до свещеника и му прошепна с поверителен тон:

— Отче, имаме железни основания да подозираме, че нашият приятел Даниел е не друг, а тайният син на покойния Жулиан Каракс. Оттук идва интересът ни да възстановим миналото и спомена за една видна личност, която орисниците са пожелали да откъснат от клетото дете.