Конспирация за короната

- Наистина сте изключително щедър, милорд - отвърна Арчибалд с кимване и усмивка на уста.

- Помислих си, че това може да ви хареса. При пристигането си споменахте, че Олрик е мъртъв - и това наистина е възгледът, който съм разпространявал. За съжаление това не е така - поне още не. Ариста уредила крадците да изведат Олрик от замъка в нощта на кончината на Амрат. Вярвам, че принцът ги е наел и че ще се опитат да спасят сестра му. Следите показват, че са напуснали замъка през канала, така че там съм взел допълнителни мерки. Решетката в кухнята е запечатана и Уайлин, началникът на стражата, е в готовност с най-добрите си хора да затвори речната решетка зад гърба им. Дори нарочно не поставих пазачи наблизо, за да изглежда по-примамливо. С малко повече късмет, глупавият принц може да се направи на млад герой и да дойде с тях. Ако го стори - шах и мат!

Арчибалд кимна с видимо удоволствие.

- Наистина сте много впечатляващ.

Брага вдигна чашата си.

- За мен.

- За вас - вдигна наздравица Арчибалд.

На вратата се почука силно.

- Влез - провикна се Брага, раздразнен.

- Главен канцлер! - един от наемниците на Брага нахлу в стаята. Бузите и носът му бяха червени, бронята му подгизнала. По главата и раменете имаше сняг.

- Да? Какво има?

- Стражата на стената докладва за стъпки в снега, водещи до реката в близост до каналите, милорд.

- Отлично - отвърна Брага, изпразвайки чашата си. - Вземи осем човека и подкрепи капитан Уайлин от реката. Не искам да се измъкнат. И запомни, ако принцът е с тях, убийте го на място. Не позволявай на Уайлин да ви спре. Във всеки случай искам крадците живи. Заключете ги в тъмниците и им запушете устите както преди. Ще ги използвам като допълнително доказателство срещу Ариста и ще ги изгоря всички наведнъж.

Войникът се поклони и излезе.

- Сега, господа, нека се присъединим към магистрата и останалите благородници. Нямам търпение делото да започне.

Тримата се изправиха и рамо до рамо излязоха през широката двойна врата.

* * *

Усиленото от снега утринно слънце надничаше в решетката при реката като ярка бяла светлина. Зимното сияние се разливаше по бляскавия таван, разкривайки покрит с мъх и плесен древен камък. Замръзналата пот на стените отразяваше светлината, препращайки я напред-назад, до-като най-подир в унес я оставяше да цопне във всепоглъщащата тъма. В мрака се спотайваха приклекнали войници. Краката им бяха затънали до глезените в мръсна студена вода, която ги подминаваше в пътешествието си от отходните канали на замъка до реката. Бяха чакали мълчаливо близо четири часа, но сега можеха да чуят приближаващи стъпки. Разплиск-ването на мръсната вода се отрази от стените на канала, а за да не останат по-назад, сенки също заиграха върху камъните.