Черното слънце
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черното слънце». Краткое содержание книги:
Хоукър изключи радиото и Даниел впери поглед в колите пред тях. Бяха на километър и половина от входа на летището. Около портала имаше части на мексиканската армия и полицейски подразделения за борба с масовите безредици, които проверяваха всеки влизащ автомобил.
— Може да имат описанието ни — каза тя. — Не ми се ще да рискуваме с охраната.
— Нямах намерение да си купуваме билети — отвърна Хоукър. — А да вземем назаем хеликоптер.
— Да откраднем, искаш да кажеш — поправи го тя.
— Ако го върнем, няма да е кражба.
Тя се засмя. Логиката му си я биваше.
— Тук обаче е прекалено опасно — прибави Хоукър. — Има прекалено много хора. И охрана.
Това явно зарадва Макартър.
— Не бих казал, че съм особено разочарован.
— Аз също — присъедини се към него Даниел.
Хоукър се ухили.
— Сигурни ли сте? Защото още не сте видели план Б.
И с тези думи отби в една бензиностанция, изчака малко, после спокойно излезе на улицата и потегли в обратната посока.
44.
Складът на Кан в Кампече се беше превърнал в команден пункт, който можеше да съперничи на Центъра за управление на полетите на НАСА. В едната половина наетите от милиардера учени превеждаха йероглифите от подводния храм, а в другата имаше компютърни терминали, десетки екрани и групи обучени мъже, които управляваха техниката като авиодиспечери.
Провеждаше се мащабно издирване, което използваше всички възможности на XX век. Хората на Кан претърсваха всеки град, село и археологически обект, където милиардерът подозираше, че може да се появят американците, включително Антропологическия музей в Мексико Сити. Бяха мобилизирани общо двеста души, снабдени с камери и техника за дистанционно сондиране. Те просто обикаляха, заснемаха лица, обхождаха площади, летища, ресторанти и хотели, разхождаха се по улици и булеварди. Нямаше нужда да откриват групата от НИИ. Всъщност повечето от хората му нямаха представа какво търсят — просто трябваше да изпълняват дадените им прости заповеди и компютрите щяха да свършат останалото.
Зад гърба му бръмчаха мощни процесори, които приемаха и обработваха данните. Софтуерът за разпознаване на лица анализираше всяко изображение с шеметна скорост. По някаква улица беше минал негов човек — бяха сканирани и отхвърлени петстотин лица. Друг бе обиколил изходите на летището — след половин час Кан можеше да е сигурен, че американците не са там.
По този начин неговите двеста души бяха в състояние да претърсят страната като истинска армия от съгледвачи.
Системата беше дала трийсет и един процента вероятност, че групата от НИИ ще потърси допълнителна информация в някоя от тези точки. Тази прогноза обаче постоянно се актуализираше въз основа на осъществявания напредък и милиардерът разбираше, че вероятността да ги открият в някой от известните маянски обекти намалява. Както и в университета, където бяха заснети и отхвърлени още много лица.
В момента анализът подреждаше възможностите по следния начин:
Вероятност групата от НИИ: да бъде заловена или обезвредена: 3,27% вече да не е в Мексико и да пътува за Съединените щати: 9,41% да използва дистанционния достъп на Макартър до системата на Нюйоркския университет: 11,74% да разполага с достатъчно информация, за да локализира с точност следващия обект: 14,69% да потърси информация в местен университет или музей: 28,91% да разполага с достатъчно информация, за да започне търсенето на следващия обект: 31,08%
Кан се замисли над данните, Най-вероятната категория, групата от НИИ да разполага с достатъчно информация, за да започне търсенето на следващия обект, само допреди едно денонощие се нареждаше на предпоследно място в списъка. Милиардерът едновременно загрижено и с надежда беше наблюдавал издигането и нагоре.
Ако наистина бяха някъде в джунглата, американците можеше да са много по-близо до последния камък, отколкото се бе надявал. От друга страна, в крайна сметка той искаше да направят тъкмо това. И като напускаха населените райони и навлизаха в джунглата, те неволно изпълняваха неговите планове. Там можеше да ги открие и да ги следи по начин, неизпълним по оживените улици на градската цивилизация. И когато ги намереше, щеше да се справи с тях далеч от всякакви свидетели.
Обърна се към ръководителя на проекта и нареди:
— Пригответе се да пуснете самолетите.