Вирикониум

— Но, господарю! — гласът на Ту беше изпълнен с тревога. — Ти си още много слаб, а и кой ще се занимава с държавните дела докато те няма. Тази война може да продължи дълго…

— Не се грижи толкова за здравето ми — отвърна Кулл — няколко драскотини и нищо повече. Бил съм и много по-зле и все още съм жив. Чувствам се малко слаб, но и много гладен. Ще хапна и ще поспя до съвещанието и всичко ще бъде наред. Колкото до войната, не мисля, че ще бъде дълга, надявам се и другите крале да се включат, иначе — горко им. За времето, докато ме няма, ще поверя управлението на държавата на теб, а воините, които ще останат тук — на Ка-ну.

Съветникът коленичи, поразен от оказаната му чест, но Кулл само го потупа по гърба и извика гръмогласно, че иска храна. Кралят яде за трима и след това се унесе в спокоен сън.

Събуди го Брюле, с новината, че Съветът се е събрал. Кулл облече императорската мантия, сложи короната на Валузия върху дългите си черни коси и препаса големия двуостър меч на кръста си.

При влизането му в залата всички съветници, военни и посланици станаха на крака.

Очите на Кулл бяха студени като топящи се ледени блокове в мъгливото Северно море.

— Граждани на Валузия! И вие, посланици на приятелите на Кралството, искам да ви съобщя нещо, но преди това, Брюле, моля те, заведи посланиците и военачалниците до Прокълнатата зала. Ти имаш сила да измъкнеш забития във вратата меч. Покажи им какво има там и се върнете веднага.

Докато очакваха завръщането на Брюле, Кулл се обърна към Ка-ну:

— На теб, мъдри приятелю, ще оставя половината Армия на Валузия. Естествено, тя ще има военачалници, на които ще дам необходимите заповеди, но искам ти с твоите Пикти да се присъедините към нея и ти да издаваш главните заповеди. Трябва да изчистите Града на Чудесата от тези създания, накарайте всеки гражданин да повтори забравените думи, от най-богатия аристократ до последния пияница, легнал в канавката между бордеите. Също и жените, макар не се съмнявам, че хората-Змии са взели образа на някоя от тях. Ка-ну, бъди безмилостен! И при най-малкото съмнение унищожавай тези твари. Опожари и срути храмовете им, където ги срещнеш, в радиус двеста километра от столицата. Постави още сега стражи и затвори вратите на града, за да не може никой да се измъкне навън. Върви, приятелю!

Ка-ну Древният се поклони. Очите му бяха станали сини като морето, а погледът му леден и суров.

В това време влезе Брюле начело на военачалниците, висшите сановници и посланиците. Лицата на всички бяха пребледнели, в очите им се четеше ужас от току-що видяното, омраза и ярост.