Философско разследване

— Джак Изкормвача — отбеляза Джейк. Познаваше цитата. — Съобщението, написано близо до първата му жертва. Коя беше тя? Катерин Едоус?

— Много добре. Поразен съм, главен инспектор. Ако не звучеше толкова сантиментално и старомодно, бих казал, че сте достоен противник… Може ли да те наричам Джейк? — попита гласът след кратко мълчание. — Имам чувството, че те познавам много добре.

— Както желаеш. За какво искаш да разговаряме?

— О, не. Това е твоето шоу, Джейк. Аз съм тук по твоя покана. Ти трябва да ме предразположиш. Да ме накараш да се почувствам достатъчно удобно, за да разкрия нещо интересно. Нали така се постъпва? Но веднага ще кажа две неща, Джейк. Едното е да си спестиш труда да проследиш това обаждане. Използвам сателитен телефон. Ах, съвременната наука върши чудеса… А другото е, че по някое време ще трябва да прекъсна приятния ни разговор и да убия някого. Кой ще бъде той, разбира се, е изненада. Ще го запазя в тайна до края, после ще ти кажа кодовото му име. Не се тревожи. Опитай се да погледнеш на това, сякаш трябва да рекламирам нова книга или плоча. Имате много време дотогава. Ако моят човек се придържа към установената си практика, разполагаме най-малко с двайсет минути.

Гласът звучеше по-лекомислено и дръзко, отколкото на диска. Но Джейк знаеше, че детектив сержант Джоунс вече е установил връзка със съдебния психиатър на Ню Скотланд Ярд за по-прецизна психологическа преценка, а инженерът по акустиката изолира и се опитва да разпознае околните звуци. Тя запали цигара. По дяволите правилника. Случаят беше извънреден.

— Надявах се да те убедя да се откажеш — рече Джейк. — Да не убиваш повече хора. Извърши достатъчно убийства. Може би дори да се предадеш. Бих желала да ти помогна, ако мога.

— Хареса ли снимките, които ти изпратих, Джейк?

Тя разбра, че Витгенщайн се опитва да я предизвика и да види докъде се простира добронамереността й.

— Бяха много добре направени — монотонно отговори Джейк.

— Мислиш ли? — Той недоволно изцъка с език. — Не бях сигурен дали устните на влагалището ти са точно такива. И косъмчетата. Не знаех дали са рошави, или пригладени. И дали имаш косъмчета по устните или само по лонната кост. Е, как се справих?

Джейк усети, че се изчервява.

— Знаеш, че разговорът се записва. Искаш да ме притесниш пред колегите ми ли? Да поговорим за нещо друго.

— Може би за ануса ти? Или за зърната на гърдите?

— Сигурно съзнаваш, че според мен всичко това е преструвка. Не мисля, че си такъв човек. Виж какво, срещала съм няколко истински сексуално извратени типове и ти изобщо не можеш да се сравняваш с тях. Само искаш да ме впечатлиш, като се представяш за нещо, което не си.

Витгенщайн се изсмя високо и каза:

— Добре.

„Интересно — помисли Джейк. — Можеш да му противоречиш, без да го предизвикаш.“ Това показваше, че поне донякъде тя разговаря с разумен човек.