Карта от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545840562
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Точно така.
Вигор се обърна към Рейчъл.
— Сигурен съм, че като служител в културния отдел на карабинерите, си била информирана за неотдавнашния хаос в Египетския музей в Кайро. Музеят вдигна тревога през Интерпол.
Рейчъл кимна и обясни на другите.
— През 2004 — та Върховният съвет за антиките на Египет нареди да бъде опразнено подземието на Египетския музей заради предстоящ ремонт. Когато отворили подземието обаче, се натъкнали на десетки хиляди фараонски и други артефакти в лабиринта на коридорите му. Подземието, изглежда, се е било превърнало в отдавна забравено археологическо сметище.
— По предварителната им оценка ще минат пет години, докато каталогизират всичко — каза Вигор. — Но като преподавател по археология, съм чувал това-онова за откритията. Имало цяла стая с разпадащи се пергаменти, които според учените може би идват от изгубената Александрийска библиотека — основен бастион на гностичната философия.
Грей си спомни обяснението на Вигор за гностицизма и търсенето на тайно познание.
— Подобно откритие със сигурност би привлякло интереса на Драконовия двор.
— Като мухи на мед — каза Рейчъл. Вигор продължи:
— Един от каталогизираните артефакти бил от колекция на Абд ел-Латиф, уважаван египетски лекар и изследовател от петнайсети век, живял в Кайро. В неговата колекция, съхранявано в бронзово сандъче, се намирало допълнено издание от четиринайсети век на египетската „Книга на мъртвите“, което включвало копие от „Папирусът на Ани“. — Вигор впи поглед в Грей. — Било е откраднато преди четири месеца.
Грей усети как пулсът му се забързва.
— От Драконовия двор.
— Или от техен наемник. Те имат връзки навсякъде.
— Но ако книгата е само копие на оригинала — каза Монк, — какво значение има?
— „Папирусът на Ани“ съдържа стотици строфи. Бас ловя, че някой е фалшифицирал това копие и е скрил в него тези конкретни строфи — Вигор посочи листа пред Грей — сред другите, по-древни стихове.
— Нашите изгубени алхимици — вметна Кат.
— Скрили са игла в купа сено — каза Монк. Грей кимна.
— Докато някой учен от Драконовия двор не се досетил за фалшификацията, не разгадал отпратките и не задействал машината им. Но къде ни води това?
Вигор се обърна към улицата.
— Във влака спомена, че искаш да настигнем и задминем Драконовия двор. Сега е моментът да го направим.
— И как по-точно?
— Ще разгадаем гатанката.
— Но това може да отнеме дни. Вигор го погледна през рамо.
— Не и ако вече съм я разгадал.
Той посегна към тефтера със стиховете и отвори на чиста страница.
— Дайте да ви покажа.
После направи нещо много странно. Натопи пръста си в еспресото и омокри дъното на малката си чашка, притисна я към хартията и отпечата съвършен кафеникав кръг върху празната страница. Повтори същата операция, като застъпи първия кръг с втория, така че се получи стилизирана фигурка на снежен човек.
— Пълната луна, която се слива със слънцето.
— И какво доказва това? — попита Грей.
— Vesica Pisces — каза Рейчъл и лицето й грейна с радостта на просветлението.
Вигор й се ухили широко.
— Споменавал ли съм колко се гордея с моята племенница?
19:02
На Рейчъл не й се искаше да се отказва от полицейския ескорт, но разбираше вълнението на вуйчо си. Той настояваше да използват друг транспорт, за да тръгнат възможно най-скоро по новата следа.
Така че се обади в управлението и отмени искането си за патрулните коли. Остави и неясно съобщение за генерал Ренде, че имали да свършат нещо. Последното беше по препоръка на Грей. Той смяташе, че е по-добре да не разгласяват намеренията си. Поне докато не попаднат на нещо съществено.
Колкото по-малко хора знаеха за откритието им, толкова по-добре.
Така че потърсиха алтернативен транспорт.
Рейчъл последва широкия гръб на Грей към задната част на градския автобус. Кат и Монк седнаха един до друг. Климатикът изтрака, двигателят разтресе пода и автобусът се вля в движението.
Рейчъл седна до Грей на редицата седалки срещу Монк, Кат и вуйчо си. Кат се беше намръщила. Беше настояла първо да се свържат с Ватикана и да си осигурят ескорт. Грей обаче беше отхвърлил предложението й и това, изглежда, я тревожеше.