Убиец

Когато двамата с Майк влязоха в голямата зала, Хана се удиви още повече. Тема на партито беше Дворецът Версай и фоайето на хотела беше украсено с копринени гоблени и кристални полилеи, картини в позлатени рамки и натруфени диванчета. Стената в дъното беше покрита с огромна фреска, отразяваща някаква митологична сцена, а встрани Хана забеляза Залата с огледалата, също като в истинския Версай. От дясната й страна се намираше тронната зала, в която беше поставен висок кралски стол с пурпурни кадифени възглавнички. Гостите се бяха събрали около бара и разговаряха на групички. На подиума беше разположен оркестър, а вляво се намираха рецепцията, асансьорите и дискретна табелка, указваща пътя до спа центъра и тоалетните.

— Ау! — въздъхна Хана. Това беше нейният тип хотел.

— Да, става — рече Майк, потискайки прозявката си.

Той се беше издокарал с лъскав черен смокинг. Тъмната му коса беше прибрана зад ушите, разкривайки изсечените му скули. Всеки път, когато Хана го поглеждаше, ръцете и краката й омекваха. И за нейна голяма изненада, тя продължаваше да изпитва тъга. Една победителка не би трябвало да се чувства така.

Край тях мина сервитьор в бял костюм.

— Отивам да взема питиета — каза Хана, пропъждайки меланхолията си. Тя се приближи до бара и се нареди на опашката зад господин и госпожа Кан, които възторжено обсъждаха кои от изложените картини искат да купят. Вниманието й беше привлечено от проблясък на руса коса в другия край на залата. Там стоеше госпожа Дилорентис, потънала в разговор с някакъв среброкос мъж, облечен в смокинг. Той направи широк жест с ръка, сочейки балкона, извитите колони, полилеите, коридора към спа центъра и стаите за гости. Госпожа Дилорентис кимна и се усмихна, но усмивката й изглеждаше пресилена. Хана потрепери. Присъствието на майката на Али я караше да се чувства неспокойна. Все едно виждаше призрак.

Барманът се прокашля. Хана се обърна и си поръча мартини. Докато мъжът го приготвяше, тя се обърна и се вдигна на пръсти, оглеждайки се за Майк. Когато най-накрая го забеляза, той стоеше в ъгъла до една гигантска абстрактна картина, заедно с Ноъл, Мейсън и няколко момичета. Хана погледна с присвити очи красивото момиче, което му шепнеше в ухото. Кейт.

Доведената й сестра беше облечена в дълга до петите тъмносиня рокля и носеше обувки с високи токове. Наоми и Райли стояха от двете й страни — и двете носеха ултракъси черни роклички. Хана сграбчи мартинито си и се стрелна през залата, разплисквайки коктейла по пода. Тя се приближи до Майк и силно го тупна по рамото.

— Здрасти — рече Майк с невинно изражение на лицето. Кейт, Наоми и Райли я погледнаха, ухилени до уши.

Хана усети как кожата й се сбръчква. Тя хвана Майк за ръката и ги погледна.

— Чухте ли вече, момичета? Двамата с Майк ще бъдем заедно на бала.