Галапагос [bg]

Автор: Воннегут Курт
Год: 1992
Язык: болгарский
Год: КОМО
Переводчик: Огняна Иванова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Галапагос [bg]». Краткое содержание книги:

За разлика от сега, в онези времена човешките същества имали много по-големи мозъци, с които са свързани тайнствени загадки. Една такава загадка от 1986 година била как толкова много твари, които не можели да плуват на големи разстояния, са стигнали до островите Галапагос — архипелаг от вулканични хълмове на запад от Гуаякил, разделен от материка с хиляди километри дълбоко морско пространство от много студена вода, идеща право от Антарктика. Когато човешките същества открили тези острови, те вече били заселени от гекони, оризови плъхове и живеещи край лавата гущери, паяци и мравки, бръмбари и скакалци, всякакви червеи и кърлежи, да не говорим пък за огромните земни костенурки.

Перейти на страницу:

Но щом видели капитана, престанали да се радват. Смятали, че той е зъл. Но и капитанът се смутил, защото бил гол. Не очаквал, че ще срещне някого, и не си направил труда да върже препаската от игуанска кожа. И така, след десет години на Санта Росалия канка-боните за пръв път видели гениталиите му. Избухнали в смях и не можели да спрат да се смеят.

Капитанът се оттеглил в своята обител, където Мери дълбоко спяла. Отхвърлил смеха като проява на простотия. Помислил си също, че една от жените явно страда от тумор, от някаква паразитоза или от коремна инфекция и че независимо от веселото й настроение сигурно съвсем скоро ще умре.

На сутринта той споменал на Мери за тази подутина, а тя се усмихнала много загадъчно.

— Нима това е причина да се усмихваш? — рекъл той.

— Усмихвам ли се? — изненадала се тя. — Божичко, наистина това не е за радост.

— Толкова голяма подутина не ще да е някаква дреболия — продължил той.

— Напълно съм съгласна с тебе — казала тя. — Ще трябва просто да чакаме и да видим какво ще стане. Нищо не можем да направим.

— А тя беше толкова весела — споделил учудването си той. — Изглежда не обръщаше никакво внимание на тази ужасна подутина!

— Ти казваш много често, че канка-боните не са като нас — напомнила му Мери. Мислят примитивно. Опитват се да извлекат изгода от всяко положение. Ясно им е, че и бездруго не могат да проумеят или променят нищо, затова приемат живота такъв, какъвто е.

„Мандаракс“ се намирал при Мери, в леглото. Тя и косматата Акико, тогава десетгодишна, били единствените, които все още смятали машинката за забавна. Ако не били те двете, капитанът, Сълини или Хисако, които приемали като подигравка безполезните съвети на компютъра и досадните му усилия да проявява чувство за хумор, отдавна щели да го запокитят в океана.

Всъщност капитанът се чувствал лично обиден от „Мандаракс“, след като „Мандаракс“ им представил стихотворението за посмешището, което било капитан на „Гърмящия транспарант“.

Благодарение на компютъра сега Мери можела да направи коментар за предполагаемото невежество на жената канка-боно, която, независимо от тумора в корема й, била толкова щастлива:

„Най-щастливо живеят невежите, докато не узнаят скърбите и радостта.“

Софокъл (496–406 пр.н.е.)

Мери си играела с капитана по начин, който аз, мъж и бивш събрат на капитана, бих могъл да определя само като изпълнен със злорадство. Ако приживе бях жена, може би щях да мисля другояче. Ако бях жена, може би щях да ликувам заради тайното, присмехулно отношение на Мери Хепбърн спрямо ограничената роля, която имали някога мъжете при размножаването, и която имат и до днес. В това не е настъпила промяна. Мъжете са все същите големи дръвници, на които се разчита да изцъркват сперма, когато му дойде времето.

Тайното, присмехулно отношение на Мери обаче щяло да се превърне в открито недоброжелателство. След като се родил Камикадзе и капитанът узнал, че му е син, той със заекване поставил въпроса, че е трябвало да се вземе и неговото мнение. А Мери отговорила:

— Нали не ти се наложи да носиш това дете девет месеца, а после да изтърпиш, докато си пробие път между краката ти? Не можеш да го кърмиш, дори да ти се иска, макар че се съмнявам да ти се иска. И никой не очаква да помагаш в отглеждането му. Всъщност всички се надяваме, че няма да имаш нищо общо с него!

— Дори така да е… — опитал се да протестира той.

— Боже Господи! — възкликнала Мери. — Ако можехме да направим бебе с плюнката на морска игуана, мислиш ли, че нямаше да го предпочетем, вместо да безпокоим Ваше величество?

12.

След като Мери казала това на капитана, нямало начин предишните им отношения да бъдат запазени. Преди милион години големите мозъци много теоретизирали как да запазят човешките двойки от разпадане, така че имало поне един начин Мери да поживее още малко с капитана, стига наистина да го желаела. Можела да му каже, че канка-боните са имали сношения с морските лъвове и косматите тюлени. И той щял да повярва не само понеже нямал високо мнение за женския морал, но и защото дори не подозирал, че става дума за изкуствено осеменяване. Нямало да си помисли, че това е възможно, макар че процедурата се оказала проста като фасул. Както казвал „Мандаракс“:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?