Изчезналият герой
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 970-954-27-0646-5
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изчезналият герой». Краткое содержание книги:
С „Изчезналият герой“ — първата книга от поредицата ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП, Рик Риърдън продължава историята за митични богове, ужасяващи чудовища и съвременни герои, започнала в ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП. Този път приключенията, хуморът и интригата ще са още по-епични, а новите врагове — по-ужасни и безмилостни отвсякога.
— Нали ти казах, че няма нищо! — изръмжа чудовището. Гласът му бе прекалено дълбок и гърлен, за да е на човешко същество.
Друга от подобните на мотокар сенки се размърда и извика с гласа на Пайпър:
— Лио, помогни ми! Помощ… — но после гласът се промени. Стана мъжки и ръмжащ. — Пфу, навън няма никой. Толкова тихи герои не съществуват.
Първото изчадие се разсмя.
— Вероятно си е плюл на петите, като е разбрал какво го чака в противен случай. Освен ако момичето не е излъгало за третия герой. Хайде да сготвим яденето.
Щрак! Блесна ярка оранжева светлина, която се оказа сигнален огън, и Лио бе заслепен за миг. Сви се зад крана, докато погледът му не се проясни. Сетне отново надникна и видя кошмар, който дори Тия Калида не можеше да измисли.
Двата малки предмета, висящи от роборъцете, не бяха двигатели. Бяха Джейсън и Пайпър. И двамата висяха надолу с главата, вързани за глезените и увити с вериги чак до врата. Пайпър се гърчеше, мъчейки се да се освободи. В устата й бе натъпкан парцал, но поне беше жива. Джейсън не изглеждаше така добре. Той висеше безжизнен, а очите му се бяха извъртели невиждащо. Над лявата му вежда имаше червено петно с размера на ябълка.
На конвейера шасито на недовършения камион се ползваше като огнище. Сигналният огън бе запалил смес от гуми и дърво, които, ако се съдеше по миризмата, бяха натопени в керосин. Над пламъците имаше огромна метална пръчка и Лио с ужас осъзна, че това е шиш.
Огънят бе за готвене.
Но най-отвратителни бяха самите готвачи.
„Монокъл Моторс“. Червеното око. Как не се бе сетил?
Край пламъците стояха три масивни хуманоиди. Двама от тях бяха изправени и наклаждаха огъня. Най-огромният седеше с гръб към Лио. Първите бяха по три метра високи, с космати мускулести тела и кожа, която изглеждаше червена на светлината на огъня. Едно от чудовищата носеше метална препаска, която изглеждаше ужасно неудобна. Другото имаше парцалива тога от фибростъкло, която също не бе в списъка на Лио за най-хубави дрехи. Като се изключи различния им вкус към дрехите, чудовищата изглеждаха като близнаци. Всяко от тях имаше уродливо лице с едно-единствено око в центъра на челото.
Готвачите бяха циклопи.
Краката на Лио се разтрепериха. Той вече бе видял много странни неща — духове на бурята, крилати богове, дори метален дракон, който обича сос „Табаско“. Това обаче беше различно. Тези тримата бяха живи и грозни чудовища от плът и кръв, които искаха да сготвят и изядат приятелите му.
Беше толкова потресен, че едвам мислеше. Само да имаше Фестус. Един осемнайсетметров огнедишащ дракон определено щеше да му свърши работа. Но имаше само колана и раницата си. Неговият чук от килограм и половина изглеждаше крайно нищожен, сравнен с огромните циклопи.
Затова го бе предупредила дамата от пръст. Тя искаше Лио да се махне и да остави приятелите си да умрат.
Това предреши нещата. Нямаше начин Лио да позволи на тази вещица да го остави безпомощен, не и този път. Лио свали раницата си и започна да я разкопчава внимателно.
Циклопът с металната препаска отиде до Пайпър. Тя започна да се гърчи и се опита да го удари в окото.
— Може ли да сваля парцала от устата й? Обичам да слушам писъците им.
Въпросът бе отправен към третия циклоп — очевидно водач на групата. Седналата фигура изгрухтя и звярът с препаската махна парцала от устата на Пайпър.
Тя обаче не изпищя, а си пое дълбоко въздух, сякаш опитваше да се успокои. В същото време Лио намери каквото му трябваше в раницата — малко дистанционно управление, което бе взел от бункер девет. Поне се надяваше, че е това. Панелът с управлението на крана бе лесен за намиране. Той извади отвертка от колана си и започна да работи, но трябваше да го прави бавно. Главният циклоп бе едва на няколко метра от него. Чудовищата очевидно имаха отлични сетива и идеята да направи това, което иска, без да го усетят, изглеждаше безумна. Той обаче нямаше голям избор.
Циклопът с тогата разгоря огъня, който сега пламтеше силно и опушваше помещението с черен дим. Приятелят му с препаската се втренчи в Пайпър, сякаш очакваше тя да направи нещо забавно.
— Пискай, момиче! Обичам писъците!
Когато обаче Пайпър най-после заговори, тонът й бе спокоен и овладян, все едно се караше на малко кученце.
— Но, господин Циклоп, аз съм сигурна, че вие не искате да ни убиете. Ще бъде толкова по-добре, ако просто ни пуснете.
Звярът с препаската започна да чеше грозната си глава и се обърна към своя приятел с фибростъклото.