Аферата „Олтмън“
- Автор: Ладлэм Роберт, Линдс Гейл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аферата „Олтмън“». Краткое содержание книги:
— Че тя е на възрастта на дъщеря ми, за Бога, Ралф — оплака се Кот. — Налага ли се да се срещаме именно на такова място?
— Прекрасно прикритие — без да мигне от укора, възрази всевластният шеф на „Олтмън Груп“. — Тук ме познават, радвам се на пълна протекция. Освен това ми се нрави и обстановката, и обкръжението. Първокласна стока и обслужване, нали така?
— Всеки с вкусовете си — изръмжа Кот.
— Колко либерално и егалитарно от твоя страна, Джаспър, нали? — засмя се Макдърмид. — Я поседни, пийни нещо, по дяволите, отпусни душата. Поне ние двамата си знаем, че не си онзи благонравен чичо, за какъвто се представяш. Я ми разкажи за Джон Смит.
— За кого?
— За полковник Джон Смит, военен лекар и учен, Джаспър — повтори Макдърмид и натисна монтиран в стената бутон, а зад бара мигом се материализира млад филипинец в бяло сако.
— Армейски човек? — Кот бе искрено озадачен. — Дори и не съм чувал за него. Защо? Какво отношение има той към нас? Да не ни се пада някакъв…?
Обърна се към бармана и кратко поръча:
— Водка-мартини, чисто, малко лимон.
— Пада ни се опасен, ей такъв ни се пада. Няма ли да попиташ дали е важен? Важен е, да… и защо ли?
Сетне Макдърмид най-сериозно разказа събитията от убийството на Мондрагон до операцията на тюлените по извеждането на Смит от китайското крайбрежие.
— Разполага с копие от документа със съдържанието на пратката на кораба ли? Боже мой… — ахна Кот.
— О, не — прекъсна го Макдърмид, — не, и слава Богу. За малко да го отнесе, но ние си го взехме. Не съм сигурен дали всъщност го е разглеждал или дали е разбрал какво е държал в ръцете си. Мондрагон обаче определено бе наясно, което не е чак толкова страшно, защото копелето е мъртво. Само че постановката сега е доста тънка, ако се досещаш какво ти казвам: искаме във Вашингтон да научат какво точно носи „Императрица майка“, но да не бъдат в състояние да го докажат.
Барманът пристигна с мартинито на Кот на бляскав сребърен поднос. Кот отпи, въздъхна одобрително.
— Значи проблем няма. Пристъпваме към действие, така ли?
— Пристъпваме с пълна сила, но не бих казал, че проблем няма — прокашля се Макдърмид и поклати високата коктейлна чаша към бармана, който незабавно загря какво искат от него. — Съмнявам се, че Смит или хората, които са го изпратили, ще се примирят и откажат.
— Какво ми говориш, Ралф? Кои са тези хора, които са го изпратили? Какви? Сигурно е от ЦРУ. Те понякога назначават бивши армейци.
— Говоря ти достатъчно ясно и точно. Моите хора, а очевидно и китайските тайни служби, са наясно, че този тип не е от ЦРУ или от някоя друга от американските разузнавателни централи. И точка.
Кот смръщи чело и за пръв път се замисли.
— Чакай, чакай… ти обясни, че работи в онзи институт — АИМИИБ — и в Китай е пристигнал като негов служител. Значи вероятно е някогашен агент или сътрудник на ЦРУ. Обаче не си е свършил работата, за която са го изпратили. Съответно е вън от играта, следователно повече няма и да ни безпокои.
— Може би. Но моите източници твърдят, че бил много печен и едва ли ще се откаже толкова лесно. Освен това определено не става дума за изпратен за еднократна задача поръчков изпълнител.
Кот отпи и в очите му светна ново разбиране.
— Слушай, Ралф, да не е от твоите конкуренти, сега да ти е скроил нещичко?
— И това не съм го отхвърлил като възможност. Да са наели бивш агент на поръчка и еднократно заплащане. От ФБР например, като се има предвид, че бил много обигран. Но какъвто и да е онзи отсреща, ние сме длъжни да бъдем максимално внимателни… и то по цяла редица причини.
— Естествено — съгласи се Кот, допи мартинито, остави чашата. — Иначе следваме същия план, нали?
Макдърмид кимна утвърдително.
— Фрегатата „Кроу“ е по петите на „Императрица майка“ в Индийския океан — рече той.
— Ами чудесно.
— Я разкажи още нещо около споровете за военния бюджет и новите оръжия.
Кот разказа за бурното заседание.
— Както вече ти казах, Броуз и Ода бяха единствените, готови напълно да подкрепят министър Стантън, при това Ода не важи в голямата игра. Всички останали си строят някакво ново оръжие и не желаят да го изпуснат. Изобщо срещата беше доста трудничка.
— А президентът?
— Безпокои се, но ние знаем защо, нали така? Става дума за „Императрицата“ и потенциалния сблъсък с Китай. Защото ако това стане, той ще се нуждае от всички тези разработки, независимо дали са вече в арсенала или още на чертожната дъска. И ако ние разполагаме с тежки оръжия за голяма война на истински голяма територия, китайците мигом ще изцапат гащите — издума Кот и се усмихна. — На мен ми се струва, че нашият план върви доста гладко. Ти как мислиш?