Край на дежурството

— Лекарството ти не ми подейства — казва Брейди на екрана. Всъщност не е сигурен, но предпочита да го вярва.

Пръстите му летят по клавиатурата със скорост, на която Бабино е неспособен, появява се скрита програма, която е инсталирал при предишно посещение в главата на лекаря. Наречена е „Вирче с рибки“. Той отново затраква по клавиатурата и програмата се свързва с ретранслатора в компютърното убежище на Фреди Линклатър.

„РАБОТИ — информира го екранът на лаптопа. — ОТКРИТИ 3 ОБЕКТА.“

Три! Цели три!

Брейди се радва, обаче не е изненадан въпреки ранния час. Винаги се намират по няколко страдащи от безсъние и онези, получили безплатни електронни игри от сайта badconcert.com., не правят изключение. Игрите помагат да изтърпиш безсънните часове до зазоряване. И преди да наредиш пасианс или да поиграеш на „Енгри Бърдс“, защо да не погледнеш анимацията на „Вирче с рибки“ — може би най-сетне при почукване върху тях да се появяват цифри. Като улучиш правилната комбинация, получаваш награда, обаче в четири сутринта наградата надали е основната мотивация. По това време е ужасно да си буден. Тогава те обземат най-неприятните и песимистични мисли, а пък анимацията е успокояваща. И води до пристрастяване. Ал Брукс го разбра, преди да стане Зет Бой. Брейди го разбра в мига, в който я видя. Беше щастлива случайност, но онова, което той направи — подготви — не е случайност. Резултат е от дългото и внимателно планиране на човек, затворен в болнична стая и в тяло-развалина.

Затваря лаптопа, пъха го под мишница и понечва да излезе от кабинета. На вратата му хрумва нещо и се връща до бюрото. Отваря средното чекмедже и веднага намира тъкмо каквото му трябва — дори не му се налага да рови. Когато късметът ти проработи, няма спиране.

Връща се в дневната. Зет Бой седи на дивана, навел е глава, ръцете му са провиснали между коленете. Изглежда капнал от умора.

— Време е да тръгвам — казва Брейди.

— Къде отивате?

— Не е твоя работа.

— Не е моя работа.

— Точно така. Ти си лягай.

— Тука, на дивана?

— Или в някоя от спалните горе. Но първо ще направиш нещо. — Подава му флумастера, който намери в бюрото на Бабино. — Остави си подписа, Зет Бой, точно както в къщата на госпожа Елъртън.

— Бяха живи, докато гледах от гаража, туй го знам, но сигур вече са умрели.

— Сигурно, да.

— Не съм ги убил и тях, нали? Щото мисля, че бях в банята. Написах Z там.

— Не, не, нищо подоб…

— Потърсих играта, както ми заръчахте. Много я търсих, ама я нямаше. Май оная жена я е изхвърлила.

— Вече няма значение. Ще си оставиш знака, нали така? Поне на десет места. — Сеща се още нещо. — Можеш ли още да броиш до десет?

— Едно… две… три…

Брейди поглежда ролекса на Бабино. Четири и петнайсет. Сутрешната визитация в Кофата започва в пет. Как неусетно лети времето!

— Чудесно. Напиши го най-малко на десет места. После можеш да си легнеш.

— Добре. Ще напиша тая буква поне на десет места, после ще спя, после ще отида с колата до оная къща, дето искате да наблюдавам. Или сега, като са умрели, може да не ходя, а?