Чистачът

— Куин се обажда — каза той, когато се свърза. — Какво имаш?

— Тагарт — отговори Къртицата.

— Знаеш кой е той? — попита Куин.

— Все още съществува… въпросът със… заплащането.

Куин се намръщи.

— Колко?

— Стандартната ми такса е пет хиляди на искане… ти отправи две искания значи десет хиляди… щатски.

— Мога да се оправя с това.

— Не и ако си мъртъв — отговори Къртицата.

— Ще ти преведа парите. Прати ми по имейла данните си.

— Кога ще ги преведеш?

— Щом получа информацията.

Настъпи кратко мълчание.

— Един вирусолог… Хенри Янсън… изчезнал от месеци… подхожда на описанието… на твоята… жертва в Колорадо.

— Може би — отговори Куин. — Но пожарът беше само преди две седмици.

— Не мога да ти помогна… с времето на събитията… но моминското име на баба му по баща… е Робъртс… искаш ли… да отгатнеш моминското име… на бабата по майка?

— Тагарт?

— Браво.

— Има ли начин да ми намериш снимка?

— Пускам мейла веднага.

— А другата работа?

— Международната организация на… медицинските специалисти.

— МОМС — повтори Куин впечатлен.

— Те ще… провеждат годишната си… конференция.

— Къде?

— В Берлин — отговори Къртицата.

„Разбира се — помисли Куин. — Че къде другаде?“

— Имам още една поръчка за теб — каза той. — И преди да кажеш каквото и да било, ще включа допълнителното заплащане в превода.

— Казвай.

Куин му разказа за отвличането на Гарет.

— Виж дали можеш да намериш някаква информация за сина на Орландо. Може да е изведен от Виетнам. Ако е така, все някой трябва да е видял нещо. По дяволите, може да успееш да разбереш за какво му е притрябвал на Дал.

— Ще се… опитам. — Къртицата направи пауза. — Надписът.

— Разчете ли го?

— По голямата част… това е адрес на протокол за трансфер на файлове… Сайт за обмяна на файлове… Надписът включва… потребителското… име, но паролата… е унищожена.

— Опита ли се да я хакнеш?

— Разбира се… но обезопасяването е… необичайно голямо.

— Прати есемес с информацията — помоли Куин.

— Изчакай.

След няколко секунди телефонът на Куин изпиука. Съобщението беше пристигнало.

— Получих го — каза Куин. — А на предметното стъкло? Тъканна проба ли е?

— Да… повредена.

— От огъня?

— Не от… огъня… от нещо… отвътре.

Куин си пое дъх.

— Още няма… сигурност за същността на онова… което го е причинило… сложно е… може би ще го… имаме утре… но едно мога… да ти кажа.

— Какво?

— Става дума… за вирус.