Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Приятелката ви е блокирана във връзка с партньор-грубиян, и то не за първи път. Защо? Тя няма избор. Обусловен от миналото, умът винаги се стреми да възпроизвежда познатото. Дори то да е болезнено, поне е познато. Умът винаги се придържа към познатото. Неизвестното е опасно, защото умът няма контрол над него. Затова той не харесва и пренебрегва настоящия момент. Съзнанието за настоящето разкъсва не само мисловния поток, но и континуума минало-бъдеще. Нищо истински ново и съзидателно не може да дойде на този свят от другаде, освен от този пролом — чистото пространство на безкрайните възможности.
Затова, отъждествявайки се с ума си, вашата приятелка вероятно възпроизвежда научен в миналото модел, в който близостта и тормозът са били неделимо свързани. Възможно е също да прилага мисловен модел, придобит в ранното детство, според който тя не става за нищо и заслужава наказание. Възможно е да изживява голяма част от живота си чрез болковото тяло, което винаги търси още болка, с която се храни. Партньорът ѝ има своите несъзнателни модели, допълващи нейните. Разбира се, тя сама е създала положението, в което е, но кой или какво е това аз, което го е създало? Умствено-емоционален модел от миналото, нищо повече. Защо трябва да го превръща в своя идентичност? Ако ѝ кажете, че тя си е избрала това положение, вие затвърждавате състоянието ѝ на отъждествяване с ума. Но дали тя е своят мисловен модел? Това ли е нейното истинско аз? От миналото ли е извлечено то? Покажете на приятелката си как да бъде наблюдаващото присъствие зад мислите и емоциите си. Разкажете ѝ за болковото тяло и как да се освободи от него. Научете я на изкуството да осъзнава вътрешното тяло. Покажете ѝ смисъла на присъствието. Още щом намери достъп до силата на Настоящето и така разкъса моделите на миналото, тя вече ще има избор.
Никой не избира болестното, конфликта, болката. Никой не избира лудостта. Те се случват, защото във вас няма достатъчно присъствие, което да разпръсне миналото, няма достатъчно светлина, която да разпилее мрака. Вие не сте изцяло тук. Още не сте се събудили напълно. През това време условностите на ума ръководят живота ви.
По същия начин, ако сте сред мнозината, които имат проблеми с родителите си, вие все още храните обида за нещо, което те са направили, или което не са направили, и още вярвате, че те са имали избор — че са можели да постъпят другояче. Винаги ви се струва, че другите са имали избор, но това е илюзия. Докато умът с неговите модели ръководи живота ви, докато сте своят ум, какъв избор изобщо имате? Никакъв. Вас дори ви няма там. Състоянието на тъждественост с ума е дълбоко нездраво. То е форма на лудост. Почти всеки човек страда от нея в някаква степен. Щом осъзнаете това, вече няма да храните обида. Как да се сърдите на нечия болест? Единственото възможно е да съчувствате.
Значи никой не е отговорен за действията си?
Тази идея не ми харесва.
Ако ви управлява умът, дори да имате избор, все така ще понасяте последствията на несъзнанието и ще създавате още страдание. Ще носите бремето на страха, конфликтите, проблемите и болката. Така създаденото страдание в крайна сметка ще ви принуди да напуснете състоянието си на несъзнание.
Предполагам, че казаното за избора се отнася
и за прошката. Трябва да си напълно съзнаващ
и капитулирал, за да можеш да простиш.
“Прошка” е дума, която е в употреба от 2000 години насам, но повечето хора имат доста ограничена представа за нейния смисъл. Не можете истински да простите на себе си или на другите, докато извличате самосъзнанието си от миналото. Само чрез достъпа до силата на Настоящето — вашата собствена сила — е възможно да простите истински. Това обезсилва миналото и вие осъзнавате дълбоко, че нищо, което някога сте направили или което са ви сторили, не може ни най-малко да урони сияйната ви същност. Така понятието за прошка става излишно.