Горящата стая
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #19
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-551-9
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Горящата стая». Краткое содержание книги:
Когато се върна в клетката, Сото четеше последните съобщения от телефона, които им беше оставила Сара Холкомб.
— Някой да се е обаждал и да е казал, че стрелецът е тип на име Дейв Уилман? — попита Бош. — И че го е направил по молба на Чарлз Брусард?
— Иска ти се — отвърна Сото.
Бош седна. Беше уморен. Шофирането напоследък изсмукваше силите му.
— Има ли нещо интересно все пак? — попита след малко.
— Не много. Анонимната дама, която смята, че бившият кмет разполага с всички отговори, е отговорила на позвъняването ми, но Сара го пропуснала и жената оставила съобщение, в което се казва същото — говорете със Зеяс. Този път Сара проверила номера и се оказало, че е на предплатен телефон.
— Нищо изненадващо. Ако не е американска гражданка, няма да има съответните документи и банкова сметка, за да си вземе нормален. Повечето незаконно пребиваващи в града използват телефони еднодневки. Евтини са и могат да се намерят във всяко магазинче.
Сото отново звънеше на номера и държеше слушалката до ухото си, докато продължаваше разговора.
— Честно казано, настоятелността й ме кара да се замисля.
— За какво? Дали бившият кмет е замесен в прострелването на Мерсед ли?
— Не, не това. Прилича ми на изсмукано от пръстите. Но може пък наистина да знае нещо.
— Добре, тогава ти ще попиташ негова чест за това — въз основа на анонимно обаждане. Да видим дали ще си запазиш Медала за храброст след това.
— Знам. Безумно е.
— Не е безумно. Просто е безразсъдно, докато не се появи нещо друго, което да подкрепи подобно твърдение. А не мисля, че това ще стане.
Сото затвори телефона.
— Пак се включи гласова поща.
Бош придърпа стола си до нейния и каза, че иска да смени темата и да обсъдят следващите си ходове. Вече беше задължително да съставят пълни профили на Брусард и Уилман. Използва положението си на старши партньор и избра за себе си Брусард, а на Сото остави Уилман. Каза също, че смята, че е време да идат в Окръжната прокуратура, за да покажат с какво разполагат и какво още е необходимо за повдигането на обвинение. Щеше да се опита да направи това на следващия ден с надеждата да попадне на Джон Люин или друг, за когото ще е сигурен, че става за задачата. Люин винаги търсеше начини да работи със следователите за повдигането на печелившо обвинение. Някои от колегите му на седемнайсетия етаж на Съдебната палата, изглежда, се грижеха повече да търсят причини да не повдигат обвинения.
— Ами Бони Брай? — попита Сото, след като Бош приключи.
— Мисля, че ще трябва да почака — отвърна Бош. — Поне засега. Трябва да използваме инерцията, която натрупахме по случая Мерсед. Освен това трябва да приемем, че Брусард действа против тази инерция. Сто на сто знае, че Мерсед е умрял и че вече разполагаме с куршума. Може вече да ни следи. Така че е най-добре да се посветим изцяло на Мерсед и да действаме бързо.
Сото, изглежда, се разочарова, но прие решението му. Все пак попита:
— Ами ако работя в свободното си време?
Бош се замисли за момент, после каза:
— Никога не бих ти казал да не работиш в свободното си време. Тук наричат подобни неща „случаи хоби“. Но наистина не ми се вижда подходящо за този случай. Знам какво означава той за теб и разбирам, че искаш да продължиш със същото темпо. Да приключиш с откриването на връзката и тъй нататък. Просто искам да съм сигурен, че ще си напълно съсредоточена върху Мерсед.
— Ще бъда, Хари. Обещавам.
— Добре, тогава прави каквото трябва.
По пътя към дома Бош отново зави по Мълхоланд вместо по Удроу Уилсън, за да мине покрай дома на Чарлз Брусард. Не беше сигурен какво се надява да види. Шансовете да зърне заподозрения — а Бош вече бе стигнал до точката да го смята за заподозрян — бяха почти нулеви. Въпреки това нещо привличаше Бош към бетонната крепост, в която Брусард се криеше толкова дълго от публичното разобличаване и закона.
Когато стигна отбивката с панорамния изглед, вече беше тъмно. Според знаците паркът беше затворен от залез до изгрев-слънце, но там имаше паркирани три коли и хората гледаха към огромния килим от светлини в долината. Бош слезе и погледна надясно по хребета. Предният ръб на бетонната къща стърчеше по-далеч от околните къщи и площадката, на която се намираше. Видя светлини в прозорците от пода до тавана, а далеч надолу, на най-долното ниво, имаше осветен басейн с формата на бъбрек. Никъде не се забелязваше човешко присъствие.