Немски сказания (Том втори) [bg]

По това време властвал Ото I, император на Германия, и под неговия скиптър стояли Ардените, Лютих и Намур. Той тъкмо бил свикал събрание в Ниймеген и всеки, който се жалвал за някаква несправедливост, идвал и съобщавал за нея. Случило се така, щото и графът на Франкенбург се изправил пред императора и обвинил херцогинята на Билон (Буйон) Клариса, че е отровила съпруга си и че по време на неговото тригодишно плаване е родила незаконна дъщеря; поради което страната трябва да се падне нему като брат на херцога. Херцогинята се оправдавала колкото можела; съдиите обаче отредили Божи съд, при който боец трябвало да се изправи срещу графа на Франкенбург и да защити невинността й. Херцогинята обаче се оглеждала напразно за спасител; междувременно всички чули звука на рог. Императорът погледнал през прозореца и съзрял по водата да се носи ладия, водена от лебед, а в нея стоял Елиас във всеоръжие. Император Ото се учудил, и когато лодката спряла и юнакът скочил на брега, накарал да го доведат незабавно при него. Херцогинята също го видяла да се приближава и разказала на дъщеря си съня, който сънувала последната нощ: „Присъни ми се, че спорим с графа пред съда и че съм осъдена да бъда изгорена. И когато пламъците изригнаха, над главата ми прелетя лебед и донесе вода, с която угаси огъня; от водата се надигна риба, която накара всички да се разтресат от страх; ето защо се надявам, че този рицар ще ни спаси от смъртта!“ Елиас поздравил императора и рекъл: „Аз съм беден рицар, когото жаждата за приключения доведе тук, за да Ви служи.“ Императорът отговорил: „Приключението е налице! Тук пред Вас стои осъдена на смърт херцогиня; ако се биете за нея, бихте могли да я спасите, стига делото й да е право.“ Елиас хвърлил поглед към херцогинята и тя му се видяла напълно почтена, а пък дъщеря й била такава чудна красавица, че много му се харесала. Тя му се заклела през сълзи, че е невинна; и Елиас приел да се сражава за нея. Било дадено началото на двубоя и след опасно сражение Рицарят с лебеда съумял да отсече главата на граф Ото, така че невинността на херцогинята била доказана. Императорът поздравил победителя; а херцогинята отстъпила страната на дъщеря си Клариса и я омъжила за героя, който я бил освободил. Сватбата била отпразнувана пищно в Ниймеген; след което се оттеглили в Билон, където били посрещнати с радост. След девет месеца херцогинята родила дъщеря, която получила името Ида и по-късно станала майка на прочути герои. Един ден херцогинята попитала съпруга си за приятелите и сродниците му, както и откъде е дошъл. Той обаче не отговорил, ами й забранил да задава такива въпроси; в противен случай ще бъде принуден да се раздели с нея. Та тя повече не го разпитвала и шест години живели в мир и покой.