Заговор [bg]

Джордж Валхала стоеше пред гишето на фирмата за коли под наем „Авис“ и небрежно оглеждаше тълпата в залата с лентите за получаване на багаж. Работодателите му го наричаха с прякора „Краставата жаба“ не заради външния му вид, а по-скоро заради необикновеното му търпение, което му даваше възможност да стои тихо часове наред на едно място като жаба, дебнеща насекомо.

Но работата му в момента не бе свързана с използването на специалния му талант. Беше на летището съвсем отскоро и разполагаше с информацията, че момичето ще пристигне с полета в пет или в шест часа от Чикаго. Първият току-що бе кацнал и няколко пътници се въртяха около лентите за багаж.

Единственият незначителен проблем, който Джордж бе предвидил, че ще възникне, бе, че описанието, което му бяха дали, е прекалено неясно: привлекателна, ниска, трийсетгодишна жена с кестенява коса. Обикновено работеше със снимка, но в този случай не разполагаше с време да си я набави.

В този момент я видя. Тя трябваше да е. Беше почти с трийсетина сантиметра по-ниска от всички останали в армията от хора със служебни куфарчета в ръце, струпани около лентата. След това забеляза, че тя заобиколи лентата — както изглежда, бе държала багажа си в салона на самолета.

Отблъсквайки се от гишето за коли под наем, Джордж се насочи към Мариса, за да я огледа добре. Последва я навън, където тя се нареди на опашката за таксита. Определено бе привлекателна, както я бяха описали, и пак както я бяха описали — ниска. Той се запита как, по дяволите, е успяла да надвие Пол в Чикаго. През ума му мина предположението, че е специалистка по някакво бойно изкуство. Във всеки случай изпита уважение към способностите й. Знаеше, че Ал също изпитва уважение към нея, иначе Ал не би се забъркал в цялата тази каша.

След като я огледа добре, Джордж прекоси улицата пред терминала и се качи в едно такси, което го чакаше на стоянката отсреща.

Шофьорът се извърна и го попита:

— Видя ли я? — Беше мършав тип с птичи черти, абсолютен контраст на пълния, крушообразен Джордж.