![Петият гроб отвъд светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/5/petiyat-grob-otvd-svetlinata-bg-download.jpg)
Петият гроб отвъд светлината [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #5
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Петият гроб отвъд светлината [bg]». Краткое содержание книги:
— Даже не си го и помисляй — казах под нос. Вдигнах поглед и наказах Рейес с небезизвестния си убийствен поглед, после отведох Гарет до апартамента ми, отворих вратата и го тикнах вътре. — Чакай тук — казах, добавяйки предупредителна нотка в гласа си, преди да се върна обратно при дрехите си. — Съжалявам, че те събуди, Кук.
— Може ли да направя малко кафе? — попита тя, надеждата в гласа й бе толкова прочувствена, че не беше възможно да й откажа.
— Разбира се. Макар че си мисля, че Суопс си пада повече по бирата.
— Кафето е добре — обади се той от дома ми.
Ухилих й се.
— Кафе да бъде.
Гарет отново се провикна.
— И доведи гаджето си със себе си.
След като откъсна поглед от Рейес, Куки се отправи към апартамента ми, докато аз отведох сина на злото обратно в неговия и побързах да намеря дрехите си. Как чорапите ми се бяха оказали в кухненската мивка бе непонятно за мен, но открих всичко останало относително лесно и започнах да се обличам в стилната модерна баня. И моята баня беше модерна. Или щеше да бъде, ако живеехме в края на 70-те.
Рейес стоеше със скръстени ръце, облегнат на рамката на вратата, наблюдавайки ме с особен интерес, докато подскачах, за да си обуя панталона по-бързо.
— Не осъзнавах, че двамата сте толкова близки — каза той.
Чувството, което се излъчваше от него, премина през мен, остави малки разрези по кожата ми, сякаш някой беше хвърлил по мен кутия с бръснарски ножчета. Поех си дъх през зъби, внезапно разбирайки през какво бе преминал той по-рано в бара. Това беше ревност.
Не, аз бях изпитала ревност. Това беше ревност от свръхестествено създание. От Рейес Фароу.
— Напротив — казах, разигравайки го. — И не сме близки. Колеги сме. Нещо такова. Виждал ли си ми другия ботуш?
Той посочи към приемника под телевизора с плосък екран, където един кожен ботуш стоеше опасно близо до това да се прекатури.
— О, благодаря. А ще дойдеш ли? — попитах го аз.
Той сви рамене в безразлично потвърждение.
— Мислиш ли да се облечеш в скоро време?
— Не особено.
— О, не, няма — казах, размахвайки му показалец.
— Какво? — попита той, самата невинност. Знаеше точно какво имах предвид.
— Обличаш блуза или си оставаш вкъщи. Ще докараш инфаркт на горката жена. — На Куки щеше да й е достатъчно трудно да се справи, докато Гарет и Рейес стояха заедно в една стая. Ако един от тях беше без блуза… потръпнах при мисълта.
Той се ухили и отиде до гардероба си, изглеждайки еднакво добре на отиване и на връщане.
Докато стигнем до там, кафето беше сварено и Куки беше донесла кошничка с мъфини. Мъфини! Беше такава прекрасна домакиня. Аз донесох само пакетче дъвки с власинки от джоба ми по него. И двамата с Рейес трябваше да се провираме през тълпата от починали жени. Действията ни трябва да изглеждаха страни за двете несвръхестествени създания в стаята, но те не казаха нищо.
Седнахме в хола ми, Рейес и аз на Софи, а Гарет и Куки — на по-малки кресла, които очевидно не заслужаваха имена. Вината от нехайството ми се опита да се вкорени. Не й позволих, уверявайки я, че просто бях заета. Креслата щяха да се сдобият с имена при първа възможност.
Гарет се занимаваше да вади книги и материали от раницата, която носеше. Както изглеждаше, щях да получа някои отговори. Суууупер.
— Искаш ли да си свалиш якето? — попитах го аз.
— Не, добре съм си. Само исках да обясня някои неща, какво се случва и какво открих.
— Звучи зловещо — казах, намествайки се по-дълбоко на дивана. Рейес преметна собственически ръка през облегалката, почти докосвайки раменете ми.
Куки забеляза, изражението й беше пълно с копнеж, преди да се стегне.
Погледът на Гарет също се стрелна към движението, после обратно към мен.
— Нямаш представа колко зловещо. Но първо може да искаш да узнаеш как започнах работа по издирване на хора.
Не точно посоката, която очаквах да поеме разговорът, но добре.
— Бил си военен.
Той взе купчина листи и седна обратно.
— Правилно и това обучение е от полза. Но нали знаете как ви казах, че баща ми работеше като инженер в Колумбия?
— Да — включи се Куки. — Бил е отвлечен и повече не си го видял.
— Точно. Онова, което не съм казвал, е защо съм толкова добър в работата си. Имам таланта да разчитам хората. Виждам света по различен начин от повечето хора.